2. След заключението на инвентаризационната комисия следва да се пристъпи към ликвидация на негодните активи по подходящ начин: унищожаване, продажба на годните отпадъци и/или промяна в оценката и предназначението им за ползване във фирмата.
3. Данъчното третиране по закона за ДДС:
– чл.80 ал.2 т.1-2 указва, че ДДС не следва да се начислява при унищожаване или брак поради: „непреодолима сила и аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката“. Доказването става чрез документ издаден от Общината, защото тя е органа, който обявява бедствие, вида и територията му по Зкона за защита при бедствия. Това удостоверение трябва да докаже, че съответния обект в който са били разположени погиналите/повредени активи се намира на засегнатата от събитието територия.
4. Данъчното третиране по ЗКПО:
– чл.28 ал.1-3 не се признават за данъчни цели разходи за липси и брак на ДМА и МЗ с изключение на тези възникнали от непреодолима сила, което означава, че разходите за брак и ликвидация освен за счетоводни целиследва да се признаят и за данъчни при облагането с корпоративен данък, при наличие разбира се на горепосоченият документ от съответната община.
При този случай искаме да отворим скоба, че в случай на имуществена застраховка върху погиналите/повредени активи, трябва при осчетоводяването на загубите (разходите) и респективно на приходите от застрахователното обезщетение да съблюдаваме счетоводният принцип на съпоставимост на приходи с разходи от едно и също събитие в нашите финансови отчети, което ще рече, че разхода от бедствието ще се признае в периода (финансовата година) на начисляване на прихода от обезщетението, ако размера на последното до края на текущата година не е известно то следва да отложим и начисления разход за следващ период.
Автор: дипломиран експерт-счетоводител и рег. одитор Пламен Ангелов
