Вече знаем, че за да бъде един разход определен като социален разход в натура, той трябва да е достъпна за всички служители на дружеството социална придобивка, а също така не бива да има парични взаимоотношения между дружеството и служителите, ползватели на придобивката. В случаите, когато разходите не отговаят на условията за социални р-ди в натура, ги класифицираме като разходи, несвързани с дейността и съответно правим увеличение на резултата в данъчната декларация (чл. 26, т.1 от ЗКПО).
Проблемния момент в конкретния казус е това, че транспорта се осъществява с „леки автомобили“. В чл.210 ал.2 от ЗКПО изрично е упоменато, че в тази ситуация разходът се облага с данък по чл.204 от ЗКПО. От казаното до тук правим заключение, че не можем да се възползваме от чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ за въпросните транспортни разходи и трябва да ги разглеждаме като облагаеми доходи за служителите.
б/ КСО ни казва, че осигуровките се изчисляват върху всички възнаграждения без значение дали е налице начисляване/изплащане, а също така и върху „други доходи от трудова дейност“. Аналогично и ЗЗО търси здравни вноски върху същата тази база (чл.40, ал.1, т.1).
Отваряйки Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски с надеждата да открием изключение от общия случай в КСО, оставаме разочаровани, тъй като в изчерпателния списък не намираме изрично посечени като доходи, върху които не се дължат осигуровки въпросните разходите за транспорт.
Обобщено казано нормативната уредба е недвусмислена, че възстановените разходи за гориво на служителите в конкретния случай са техен доход, върху който се начисляват осигуровки и данък общ доход.
- Налице ли е правото за ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от бензиностанциите.
Закона за данък върху добавената стойност отбелязва, че нямаме право да приспаднем данъчен кредит в случаите, когато закупените материали са предназначени за безвъзмездна доставка или ако не могат да се свържат с дейността на дружеството (чл.70). Интересно за конкретния казус изключение от общото правило можем да намерим в чл. 70, ал.3, т.2, където прочитаме, че закона допуска да приспаднем ДК ако дружеството извършва „транспортно обслужване“ на своите кадри от домовете им до работното място, като условията са обслужването да е безвъзмездно и да е свързано с дейността на дружеството.
В конкретната обстановка обаче, не можем да твърдим че имаме „транспортно обслужване“ и нормативната база разглежда възстановените разходи за гориво като обикновена безвъзмездна доставка, за която не можем да се възползваме от опцията данъчен кредит.
