
Декември е месецът, в който много собственици „стопяват“ печалбата с годишен бонус. Сметката изглежда изгодна, докато не бъде сложена до сметката на НАП.
Искате да използвате всяка законна възможност да платите по-малко данъци? Не искате печалбата от цяла година работа да отиде в данъци, които може да се избегнат? Осигурени сте на максималния осигурителен доход, така че върху допълнителен бонус няма да дължите осигуровки?
Тогава вероятно вече сте стигнали и до следващия въпрос: защо да не изтеглим печалбата като годишен бонус на управителя, вместо като дивидент?
Моментът не е случаен. В последните седмици на годината повечето собственици получават от счетоводството прогнозата за годишния резултат, а решенията за бонуси се вземат точно сега, често за дни и без особена документация. Именно тези решения по-късно се оказват на масата на ревизора.
Да вземем 100 000 евро печалба преди данъци, които собственикът иска да получи лично.
Като дивидент: дружеството плаща 10% корпоративен данък, а от останалите 90 000 евро се удържат 5% данък дивидент. При собственика стигат 85 500 евро.
Като бонус: ако управителят вече е осигурен на месечния таван, върху бонуса не се дължат осигуровки, а за дружеството сумата е разход, който намалява облагаемата печалба. Удържа се само 10% данък върху доходите и при собственика стигат 90 000 евро.
Разликата е 4 500 евро, или 4,5 процентни пункта. Реални пари, особено при по-голяма печалба. Тук обаче сметката обикновено спира, а би трябвало да продължи.
Съществува реален риск при ревизия НАП да третира дази идея като скрито разпределение на печалбата, разходът не се признава и дружеството дължи 10% корпоративен данък върху него. Сумата се третира като дивидент и се облага с 5% окончателен данък върху брутния ѝ размер. Отделно ЗКПО предвижда имуществена санкция от 20% от сумата, когато скритото разпределение не е посочено в годишната данъчна декларация. Към всичко това се добавят и лихвите за забава.
Общо до 35% от сумата, плюс лихви. При бонус от 100 000 евро това са до 35 000 евро.
Залогът е 4 500 евро предимство срещу до 35 000 евро риск.
Първото недоразумение обикновено е тук. За 2026 г. максималният месечен осигурителен доход е 2111,64 евро до 31 юли и 2300 евро от 1 август. Това е горната граница на базата, върху която се начисляват вноски, а не горна граница на възнаграждението.
Управител може законно да получава многократно повече, включително годишен бонус. Фактът, че върху бонуса не се дължат вноски, не го прави подозрителен. Но в комбинация с други обстоятелства той става част от картината, която ревизорът ще види.
Законът определя скритото разпределение на печалба като суми, несвързани с дейността на дружеството или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени или изплатени в полза на съдружници, акционери или свързани с тях лица (§ 1, т. 5 от ДР на ЗКПО). Въпросът следователно не е дали парите отиват при собственика, а защо дружеството ги плаща.
На практика проверката търси логика, а не формуляр. Ето обстоятелствата, които обикновено привличат внимание:
Нито едно от тези обстоятелства само по себе си не доказва скрито разпределение. Когато се натрупат обаче, дружеството трябва да е готово да обясни всяко от тях.
В първия случай едноличният собственик и управител получава всеки месец максималния осигурителен доход, а през декември си начислява бонус от 100 000 евро без критерии, без решение и без обосновка.
Във втория бонусът е предвиден в договора за управление, изчислява се по формула, приета в началото на годината и обвързана с ръст на приходите и EBITDA, показателите са постигнати и документирани, а размерът е съпоставим с възнагражденията на управители в подобни компании.
В счетоводството двата бонуса изглеждат по един и същи начин. При ревизия са два напълно различни случая.
Втората хипотеза в закона е превишаването на обичайните пазарни нива. Няма една „правилна“ заплата за управител: тя зависи от оборота, сектора, броя служители, сложността на бизнеса и отговорностите. Затова високият бонус сам по себе си не е нарушение.
Практиката на НАП и съдилищата следва същата логика: решаваща е съвкупността от факти. Еднакво опростени са и тезата, че всеки голям бонус на собственик е скрита печалба, и обратната, че всяко плащане по договор за управление е защитено.
Защитата започва преди плащането, а не по време на проверката. Добре е да са налице:
Ако някой от тези елементи липсва и може да бъде създаден само със задна дата, по-разумният път е дивидентът. Той е по-скъп с 4,5 пункта, но е предвидим. А документ със задна дата превръща данъчния риск в много по-сериозен проблем.
Ако бонусът вече е изплатен и не може да бъде защитен, обсъдете със счетоводителя си дали да не бъде посочен в годишната данъчна декларация. Това не премахва данъците, но премахва 20-процентната санкция.
При ревизия никой няма да пита дали управителят е бил осигурен на максимума. Въпросът ще бъде какво е икономическото основание за този бонус и може ли дружеството да докаже защо точно тази сума е възнаграждение за управленска работа.
Ако имате отговор още днес, бонусът може да бъде напълно законно решение. Ако нямате, сега, преди края на годината, е моментът да го потърсите заедно със счетоводителя си.
Защото най-скъпата данъчна оптимизация е тази, която изглежда изгодна само докато никой не я провери.