В запитване фирма „Х“ пожела от нас да изразим становище по въпроса дали фирмените загуби от погинали и повредени активи поради наводнение ще се признаят за данъчни цели при облагането и какви действия следва да предприемете това да стане?
Като първа стъпка бихме желали да предложим мнение по повод загубите на фирмените активи и тяхното отразяване в счетоводството и данъчното третиране на процесите.
Основните стъпки би следвало да са:
1. При първа възможност организиране на инвентаризация на стопанските обекти пострадали от бедствието, в съставените инвентаризационни описи следва да се отразят количествата и дост. цена на ДМА и МЗ, които са напълно негодни и подлежащи на брак и ликвидация, както и на активи, които биха могли да сеползват след поправка или пък такива, които могат да се реализират на по-ниски оценки или да им се промени предназначението.
2. След заключението на инвентаризационната комисия следва да се пристъпи към ликвидация на негодните активи по подходящ начин: унищожаване, продажба на годните отпадъци и/или промяна в оценката и предназначението им за ползване във фирмата.
3. Данъчното третиране по закона за ДДС:
– чл.80 ал.2 т.1-2 указва, че ДДС не следва да се начислява при унищожаване или брак поради: „непреодолима сила и аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката“. Доказването става чрез документ издаден от Общината, защото тя е органа, който обявява бедствие, вида и територията му по Зкона за защита при бедствия. Това удостоверение трябва да докаже, че съответния обект в който са били разположени погиналите/повредени активи се намира на засегнатата от събитието територия.
4. Данъчното третиране по ЗКПО:
– чл.28 ал.1-3 не се признават за данъчни цели разходи за липси и брак на ДМА и МЗ с изключение на тези възникнали от непреодолима сила, което означава, че разходите за брак и ликвидация освен за счетоводни целиследва да се признаят и за данъчни при облагането с корпоративен данък, при наличие разбира се на горепосоченият документ от съответната община.
При този случай искаме да отворим скоба, че в случай на имуществена застраховка върху погиналите/повредени активи, трябва при осчетоводяването на загубите (разходите) и респективно на приходите от застрахователното обезщетение да съблюдаваме счетоводният принцип на съпоставимост на приходи с разходи от едно и също събитие в нашите финансови отчети, което ще рече, че разхода от бедствието ще се признае в периода (финансовата година) на начисляване на прихода от обезщетението, ако размера на последното до края на текущата година не е известно то следва да отложим и начисления разход за следващ период.
Автор: дипломиран експерт-счетоводител и рег. одитор Пламен Ангелов
Рубрика : „Попитай специалистите от Ангелов Одитинг“