Данъчните власти са си поставили за цел и стремежът им е да предотвратят неплащането на сумите към държавата. За да се укрият данъци се прилагат разнообразни схеми – чрез подставени лица, смяна на собствеността на фирмата, сделки, осуетяващи събирането на публичните задължения и т.н. От 2015 година насам по започнати 156 производства са завършени едва 30 като постъпилите суми в държавната хазна възлизат на 6.6 милиона лева.
Собствениците на фирми вече не са единствените, които ще носят отговорност, когато говорим за случаи на укриване на данъци и осигуровки. Наравно с тях за подобни деяния могат да се окажат виновни и счетоводителите.
Пред закона те ще са солидарни с представителите на дружествата, ако по някакъв начин се установи, че са замесени в схемата.
Държавата би могла да им потърси сметка, както се разбра наскоро от тълкувателно решение на Върховния касационен съд. То беше направено като официална позиция след питане на главния прокурор. Съдебната практика не е единодушна в това отношение, ето защо се наложи ясно становище по въпроса.
Съответните членове в Наказателния кодекс, свързани с престъплението по укриване на данъци и осигуровки, сега намират различни тълкувания. Намесата на прокурор Цацаров със серия от въпроси към съда, се оказа наложителна.
Лицата, упълномощени от фирмите да извършват управленски, административни и счетоводни услуги вече наравно подлежат на съдебно преследване, независимо дали съответното дружество е санкционирано с ревизионен акт и административно производство.
По настояване на главния прокурор трябваше да бъде изяснено дали укриването на данъци е погазване на Закона за задълженията и договорите, което предполага търсене на гражданска отговорност. Също така и кой би трябвало да застане да носи отговорност пред закона – официалното „лице“ на фирмата или извършителят в лицето на експертите, които се занимават със счетоводството.
Трябваше да бъде казано веднъж-завинаги, дали съществуването на ревизионен акт е пречка да бъде предявен граждански иск по същото време за ощетяването на държавата.
ВКС няма никакви съмнения, че отговорността пада върху плещите на извършителите, които биха могли да са не само собствениците, но и всеки друг, който представлява фирмата, счетоводителят, пълномощникът. Понеже законът дава възможност на търговеца да ползва услугите на лица, които се грижат за действията по данъчното законодателство, то не би следвало да се измъкват от отговорност при случаи на финансово престъпление.
ВКС счита, че искове могат и трябва да бъдат предявявани дори и при изпълнително производство с цел възстановяване на задълженията, но трябва да се преценява дали те не биха затруднили процеса по събирането на сумите.
Текстовете в закона гласят, че укриването на данъци в големи размери, които се отнасят за над 3 хиляди лева, се наказва със затвор до 6 години и глоба в размер на до 2 хиляди лева. При особено големи нарушения в размер на над 12 хиляди лева, извършителите ги грози лишаване от свобода от 3 до 8 години, както и изземване на имуществото.
Счетоводителите са силно обезпокоени от изявлението от страна на ВКС, но ситуацията засега не е поставена на дневен ред за дискусия и по всичко личи, че вероятно е окончателна.