Казус (тема):
В питането е описана следната фактическа обстановка:
Фирма „Х”, която е лизингополучател по лизингов договор за придобиване на лек автомобил, в края на срока по договора, решава да се откаже от правото си на придобиване на собственост и да прехвърли същото на трето лице, което желае да придобие собственост върху актива.Задавате въпроса следва ли продажбата на това право да се облага с ДДС, както и какво е евентуалното друго данъчно третиране в задълженията на фирмата Ви по сделката към публичните задължения?
Основна законова рамка:
чл.2 т.1; чл.6 ал.2 т.3; чл.8; чл.9 ал.2. т.1; чл.27 ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
чл. 12, ал. 5 от Правилника за приложение на Закон за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)
чл.15 ; чл.16; чл.19; чл.22; чл.66 ал.1 и 2. от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
СС № 17-Лизинг
Основни законови определения:
Опция – е възможността (не задължението) да се упражни или не дадено законово или договорно право на лице. В договорите за финансов лизинг понятието се употребява в смисъл на право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга, като за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора.
Коментар (мнение)
За да отговорим правилно на въпроса първо според мен е необходимо да направим разграничение между двете сделки във Вашето питане, едната е за прехвърляне на правото на придобиване (опцията) от Вас като лизингополучател и носител на това право по договора Ви за финансов лизинг и желаещото трето лице да придобие това право (опция) и другата е сделката по прехвърляне собствеността на автомобила, която ще се проведе между лизинговата компания (лизингодателя) и третото лице, което вече е придобило от Вас опцията.
Вашето питане е за първата сделка, но това отграничаване го правя защото, ако се допусне грешката да се отъждествят двете може да се стигне до грешен извод. Полезно ще е преди това да дефинираме икономическата същност и как да разберем дали един договор за лизинг съдържа опция или не. Договора за лизинг с опция задължително съдържа клаузи, които предоставят възможност на лизингополучателя да придобие собственост върху лизингованата вещ и това обикновено става с изрично писмено волеизявление на лизингополучателя в срок посочен в договора, при липса на такова в срок или отрицателно такова последният не придобива собственост върху вещта и я връща на лизингодателят (собственика), при тази ситуация договора се превръща в обикновен договор за наем по своята същност.
Другия момент е, че срока на договора не съвпада задължително с възможния полезен срок за ползване на актива. И накрая най-важната черта, която е формулирана и в ЗДДС чл.6 ал.2 т.3 е, че договорените лизингови плащания без лихвите трябва да не са идентични с пазарната цена на актива, към датата на предоставянето й. Това последното означава, че стойността на плащанията по лизинга трябва да са по-малки от пазарната цена и по тази причина в лизинга с опция има т.н. остатъчна стойност на актива, по която той се придобива при решение от лизингополучателя за упражняване на опцията. Ако нашият лизингов договор предвижда задължително прехвърляне на собствеността в края на периода, то в този случай ние няма какво да прехвърляме, тъй като такива права не са предвидени за нашата страна в договора, в този случай третата страна може да участва като заместваща ни в дълг страна, като поема всички права и задължения по договора, който по същество е по-скоро договор за придобиване на разсрочено плащане, като такова е и данъчното му третиране по ЗДДС.
След като изяснихме икономическата същност на опцията и че това е едно нематериално договорно право и при условие, че то може да се прехвърля възмездно при наличие на купувач ще трябва да кажем, че то е облагаема доставка по ЗДДС на основание чл.9 ал.2 т.1 (като прехвърляне на права върху нематериално имущество) във връзка с чл.2 т.1, където е определено, че с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга извършена на територията на страната. В чл.8 от с.з. е формулирано пък, че услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Важното, което следва да се отбележи тук е определянето на данъчната основа на тази сделка, която следва да е определена по чл.26 от ЗДДС, ако лицата в сделката се явяват свързани следва да съобразим и текста на чл.27 ал.3 т.1 от с.з.
От гледна точка на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) ще намерят приложение текстовете на чл.15 и 16 ал1. при условие, че има свързаност на лицата и цената на прехвърляне на опцията не е определена на пазарен принцип, при такава създадена ситуация данъчният орган, ще определи данъчната основа за облагане с корпоративен данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Ако лицата не са свързани и/или не са налице обстоятелствата изброени в текста на чл.16 от ЗКПО ще включите прихода от сделката в данъчната основа по реда на чл.19 във връзка с чл.22 от закона.Тук възниква и един допълнителен въпрос, който произтича, като последица от продажбата на опцията и обвързаността и с придобиването на собственост върху актива, която Вие от този момент няма как да получите и следователно следва да отпишете актива от инвентарната си книга, който е фигурирал в нея на основание разпоредбите за отчитане на лизингови договори по СС №17, респективно отписване следва да има и от счетоводния амортизационен и данъчния амортизационен план. При отписването следва да преобразуваме данъчния финансов резултат в увеличение със счетоводната балансова стойност на актива на основание чл.66 ал.1 и съответно да намалим резултата с данъчната стойност на отписания актив на основание чл.66 ал.2. Отчетените до момента на прехвърлянето на опцията (което става в края на договора за лизинг) разходи за: лихви, такси, поддръжка, амортизиране и др.под. ще бъдат данъчно признати, ако има връзка на ползването на актива със стопанската дейност на фирмата Ви.
Заключение:
Сделката по прехвърляне правото за придобиване собственост на актив по лизингов договор е облагаема сделка по ЗДДС и тя е отделна такава от сделката по придобиване собствеността върху самия актив. Нейната данъчна основа и облагаемост с ДДС не зависи по никакъв начин от това дали лизингованият актив е бил с право на данъчен кредит или без такова право, облагаемостта (със задължение за начисляване ДДС) зависи единствено от това дали прехвърлителят е регистрирано по ЗДДС лице и от териториалния обхват на закона.
Автор: Пламен Ангелов д.е.с.
рубрика: Попитай специалистите от Ангелов Одитинг