Счетоводно и данъчно третиране при кражба на стоки

Последно обновяване:

Kражбата на стоки е нежелано събитие, което може да окаже значително влияние върху дейността на едно предприятие. Освен финансовите загуби, подобни инциденти създават предизвикателства за коректното счетоводно и данъчно третиране на липсващите активи. За да се справим адекватно с подобни ситуации, е важно да разгледаме как законодателството урежда тези казуси – както в контекста на счетоводните стандарти, така и по отношение на данъчното облагане съгласно ЗКПО и ЗДДС.

Въпрос
Какви са правилата за счетоводно отчитане и данъчно третиране, съобразено със ЗКПО и ЗДДС при кражба на стоки, съгласно българското законодателство?


Счетоводно третиране
Когато в едно предприятие се установи кражба на стоки, първата стъпка е да се извърши тяхното отписване от счетоводния баланс. Това отписване се осъществява чрез признаване на разход, равен на балансовата стойност на откраднатите стоки. За да бъде счетоводното третиране коректно, задължително е събитието да бъде надлежно документирано. Обикновено това става с протокол, издаден от компетентните органи, като например полицията. Този протокол удостоверява факта на кражбата и служи като основа за последващите действия.


Данъчно третиране по ЗКПО
В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) са предвидени специфични правила за третиране на разходите, възникнали от липси на активи, включително от кражби. Според чл. 28 от ЗКПО, тези разходи не се признават за данъчни цели, освен ако не са резултат от непреодолима сила или технологичен брак. Тъй като кражбата не попада в тези категории, разходите за липсващите стоки трябва да се добавят като увеличение към счетоводния финансов резултат при изчисляването на данъчния финансов резултат. Тази сума се посочва при преобразуване на счетоводния финансов резултат в годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО (шифър 7082). Това гарантира, че разходите, свързани с кражбата, няма да намалят дължимия корпоративен данък.

Данъчно третиране по ЗДДС
Когато стоки, за които е ползван данъчен кредит, са откраднати, предприятието трябва да извърши корекция на този кредит, съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Чл. 79, ал. 1 от закона посочва, че при липса, унищожаване или кражба на стоки, за които е ползван данъчен кредит, лицето е задължено да начисли данък в размер на ползвания кредит. Начисляването на данъка при липса на активи по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС се извършва в данъчния период на установяване на липсата (в конкретния казус – кражба). За целта счетоводителят на предприятието:

  • Съставя протокол, издаването на който е регламентирано в чл. 66, ал.3 от ППЗДДС
  • Включва протокола с код 9 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като дължимия ДДС се посочва в колона 12.
  • Отразява данъка в справка-декларацията по ЗДДС, която се подава в законовия срок (до 14-то число на следващия месец).

Пример: При кражба, установена през април, протоколът се съставя и се включва в дневника и декларацията за същия месец, подадена до 14 май.
Изключения са предвидени в чл. 80, ал. 1, като например случаи на непреодолима сила или други обстоятелства, независещи от волята на предприятието. Тъй като кражбата обикновено не попада в тези изключения, предприятието е длъжно да издаде протокол и да коригира данъчния си кредит.

Възникналият ДДС за внасяне ще намери счетоводно отражение в разходната част, като е важно да отбележим, че с този разход също се преобразува данъчния резултат – „Не се признава за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на активи, непризнати по реда на ал. 1 – 3.“

Кражбата на стоки поставя предприятията пред сложни счетоводни и данъчни предизвикателства. За да бъдат действията им правилни и съобразени със законовите изисквания е необходимо точно документиране на случая и съответно отчитане на разходите. Важно е също така да се коригира данъчният кредит по ЗДДС, за да се избегнат санкции. За да се минимизира въздействието от подобни инциденти, предприятията трябва да обмислят стратегии за управление на риска, като например застраховане на активите си. Това би им дало допълнителна сигурност и финансова стабилност в непредвидени ситуации.