Данъчно третиране на автомобил, използван за лични нужди

17 декември 2019, Коментари 0

rp_1392805581-300x300.jpg Фирма е собственик на петместен лек автомобил, който е закупен чрез финансов лизинг. Той служи както за лични, така и за служебни цели и не е ползван данъчен кредит при придобиването му.

♦ Нужно ли е разходите свързани с поддръжката на автомобила да се документират с допълнителни документи, вътрешни за предприятието, освен с първичните счетоводни такива. И чрез които да се установят изминатите километри за лично и за служебно ползване в случай, че се прилага метода 50:50?

♦ Трябва ли да се води пътна книжка и пътен лист?

♦ Данъчно признати ли са разходите за амортизация на автомобила и лихвите по вноските? Също така признават ли се разходите за гражданска отговорност, каско?

 

⇒ На първо място е важно да се определи кои лица ще използват автомобила за лични нужди. Според определението, което е дадено в Допълнителните разпоредби на ЗКПО, трябва да погледнем чл. 204 , ал. 1, т.4., където е описано, че с данък върху разходите се облагат разходите в натура, които са свързани със собствени или наети активи, предоставени за лично ползване от служители, работници и лица по договор за управление и контрол, а също така и от лица упражняващи личен труд. Според разпоредбата активите на предприятието могат да бъдат ползвани от определените лица. Облагането на тези разходи в натура по реда на ЗКПО е  право на избор на лицата, които са работодатели според § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ. За прилагането на правото на избор в този случай е дали фирмата се явява работодател на физическото лице, за което ще има лично ползване. Също така от значение е и дали лицето е управител или полага личен труд във фирмата, тъй като трябва да се погледне дали самото правоотношение между фирмата и управителя е в кръга на трудовите правоотношения според § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.

За да имаме право на избор за облагане на доходите в натура трябва съдружника или собственика да е наето лице по трудово правоотношение (също така и с договор за контрол и управление или чрез полагане на личен труд според §  1, т. 26, б. „и“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ). От тук можем да заключим, че според § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО тези разходи „ в натура“ за целите на чл. 204 , ал. 1, т.4 са  свързани с личното ползване на активите и са свързани с собствени или наети  активи, ползвани както и за дейността, така и за лични нужди.

Когато автомобилът се ползва за лични цели е необходимо работодателят да вземе решение коя от разпоредбите на закона да прилага:

♦ първият вариант е тази по чл. 10, ал. 6 и чл. 215а, ал. 2, т. 2;

♦ вторият вариант е тази на чл. 215а, ал. 2, т. 1;

Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е тази сума на разходи в натура, които са свързани с автомобила, предоставен за лично ползване.Има няколко варианта, с които да определим данъчната основа на разходите в натура, свързани с експлоатацията на автомобила  като една от тях е разходите да се отнасят към личното ползване, като общият размер на всички разходи (свързани с автомобила) се умножи:

♦ по съотношението между изминатите за лично ползване километри и общите;

♦ по часовете на лично ползване и общите часове;

или другият другият вариант е данъчната основа да се умножи с 50 %.

 Относно въпросът за водене на пътен лист – в закона ясно е упоменато (чл.10, ал.6), че разходите свързани с поддръжката на превозни средства, които се ползват и за лични нужди, и за дейността, се признават за данъчни цели и без да има пътен лист или друг документ. Това е при условие, че е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2.

Трябва да имаме предвид, че при определяне на данъчната основа се включват всички разходи ( лихви по вноски, разходи за каско, гражданска отговорност) също така и размерът на данъчните амортизации за съответния период и размерът на данъчния кредит, който представлява и е образувал счетоводен разход.

Самото право на избор за облагане на доходите в натура, които представляват лично ползване, не се прилага, когато собственика или съдружника не са наети по трудово правоотношение. Ако нямаме посочените правоотношения в закона, тогава може да се разгледа тезата за скрито разпределение на печалбата според § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО.

Ако се установи лично ползване на актив от собственик или съдружник, който не е нает чрез трудово правоотношение, се третира като скрито разпределение на печалбата по тълкуването на  б. „а“, т. 5, от § 1 от ДР на ЗКПО като санкциите са следните:

♦ счетоводния разход, който е отчетен не се признава за данъчни цели като съответно и финансовия резултат се увеличава с него.

♦ налага се санкция по реда на чл. 267 от ЗКПО с размер от 20 % на разхода. Само ако е декларирана сумата по съответния ред в Годишната данъчна декларация няма да се

приложи санкцията.

♦ Начислява се данък в размер 5% върху дивидентите по описания ред в чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*