Данъчно третиране на предоставени карти за ползване на спортни услуги

22 август 2019, Коментари 0

rp_1443519021-min-1-300x300.jpg

Дружество Х е лидер на европейските пазари в доставките на стимулиращи социални придобивки и притежава регистрирания продукт „Спорт“. „ Спорт“ е продукт под формата на карта, които предоставя право на притежаващия го да посещава спортни занимания, в различни обекти на територията на Р. България. Картата е собственост на фирмата, тя има уникален номер и името и фамилията на ползвателя, както и името на клиента/работодателя. Клиентът или работодателя заплаща на дружеството абонамент за картата. Ползвателите на картата не могат да получат картата (продукта) ако са извън компанията, в която работят. Финансирането от страната на компаниите на картите „Спорт“ са:

 

 

1. Финансирането е 100% от страна на работодателя;

2. Финансирането е 100% от страна на служителя;

3. Финансиране и от двете страни;

 

Във връзка с изложените факти са поставени следните въпроси:

1. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако работодателят  предоставя картата под формата на социални придобивки в натура по смисъла на ЗКПО и какви ще бъдат ако работодателя им предоставя пари вместо карти?

2. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако картата се предоставя на част от служителите и какви ще бъдат ако работодателя предоставя пари вместо карти?

3. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако картата се предоставя на всички или само на определена част от служителите, но се удържа цялата сума или някаква част за картата от работните заплати на служителите?

4. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако работодателя предоставя карта на всички или само на определена част от служителите, но цялата сума се заплаща от служителя?

5. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако работодателя дава избор на служителите да избират дали да получат карта или друга социална придобивка?

 

За да сме максимално обективни трябва първо да отговорим на въпроса как се облагат социалните разходи. Тяхното облагане по реда на ЗКПО или ЗДДФЛ е според тяхната форма на предоставяне. Дадени разходи за данъчни цели се третират като социални, предоставени в натура, според това какви са конкретните отношения между работодателя и наетите лица.

Първо трябва да анализираме дали те са социални разходи за да определим данъчното третиране на разходите и след това да видим дали съответните придобивки са в натура или не. Дефиницията, която е дадена в ал. 1, т. 34 от ДР на ЗКПО за социални разходи е, че могат да бъдат отчетени определените разходи като социални придобивки  по чл. 294 от КТ, които са предоставени по реда и начина описан в чл. 293 от КТ. Като условието  е придобивките да са достъпни за всички служители. В същото определение е заложен критерий, който дава определение дали социалните придобивки са предоставени в натура или не. Определението се съдържа в ал. 1 , т.34 от ДР на ЗКПО, където се казва, че няма предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и наетите лица има парични взаимоотношения свързани с получените социални придобивки.

Ако приемем, че разходите могат да бъдат  определени като социални, тогава обстоятелството дали те са предоставени в натура или не, е ключово за да се определи тяхното данъчно третиране. И по точно, ако са предоставени в натура, подлежат на облагане с данък върху разходите според чл. 204 от ЗКПО. Ако не са предоставени в натура, тогава трябва да приложим разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО , който казва, че социалните разходи, които не са в натура и представляват доход на физическо лице трябва да бъдат обложени и по реда на ЗДДФЛ.

За да можем да дадем по- точен отговор на поставените въпроси трябва да определим дали придобивките са в натура или не.

За да определим даден социален разход в натура е нужно между работодателя и служителя да няма парични взаимоотношения във връзка с получените придобивки. Ако се позовем на решение от ВАС от 28.01.2014 г с номер 1084 следва, че в общия случай при предоставянето от работодателя на служителите споменатата „карта“ за  спорт е предоставяне в натура, само ако между тях не възникват парични взаимоотношения. С оглед на решението можем да отговорим на поставените въпроси:

 

  1. В този случай предоставената придобивка в натура е достъпна за всички служители, тогава имаме изпълнение на условията в ал. 1 , т. 34 от ДР на ЗКПО и тогава прилагаме разпоредбата на чл. 204 , т.2 от ЗКПО. Ако вместо карти, работодателя предоставя пари тогава прилагаме чл. 205 от ЗКПО.

 

  1. Ако работодателят предоставя картата на една част от служителите, тогава не изпълняваме условието тя да е достъпна за всички и не следва да имаме социален разход. По скоро можем да го разгледаме като разход за възнаграждение, ако само част от служителите получават придобивката. Това означава, че не подлежат на облагане с данък върху разходите, а те са данъчно признат разход.

 

  1. Този въпрос може да го разгледаме от две гледни точки. Първата е, когато картата се предоставя на всички служители, но се удържа цялата или част от сумата от възнагражденията на лицата. В този случай нямаме социален разход, който да е предоставен в натура, тъй като между служителите и работодателя възникват парични взаимоотношения. Щом нямаме разход в натура трябва да приложим чл. 205 от ЗКПО, които ни казва да се позовем в прилагане на ЗДДФЛ. Другият случай е, когато картата се предоставя на част от служителите и работодателя удържа част или цялата стойност от техните възнаграждения. По отношение на частта от стойността на картата, която работодателя поема за негова сметка трябва да се приложи решението, което е изразено в предишния случай.

 

  1. Ако приемем, че работодателят е предоставил картата на някои служители или на всички и те поемат цялата сума за нея, тогава не е налице каквато и да е социална придобивка.

 

  1. Ако работодателят дава възможност на всички служители да изберът дали да получат карта или друга придобивка имаме изпълнение изискването социалните разходи да са общодостъпни. Ако приемем, че на всички служители се дава избор на социална придобивка, а те избират как да я използват- дали да е под формата на „ карта“ или под друга такава, т.е данъчното облагане на този разход се разглежда от това дали е предоставен в натура или не. Затова социалните разходи за карти се намира приложение на чл. 204, т.2 от ЗКПО, а във връзка с разходите за осигуряване на другите социални придобивки се прилага  чл. 204 , т.2  или чл. 205 според това дали те са в натура или не.

 

Когато говорим за социални разходи, които са за сметка на работодателя и са предоставени в натура, подлежащи на облагане с данък върху разходите, трябва да предвидим разпоредбата на чл. 24, ал. 2 , т. 9 от ЗДДФЛ. Според нея в облагаемият доход от трудови правоотношения не трябва да се включват социалните разходи за сметка на работодателя.  От тук можем да заключим, че разходите предоставени в натура, не се включват в облагаемия доход на физическите лица, т.е не се облагат с данък по ЗДДФЛ. В останалите случаи, в които придобивката не може да се определи като социален разход или такъв в натура, стойността на картата е облагаем доход на получаващите го физически лица според чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ и , както е посочено се облага по ЗДДФЛ като доход от трудово правоотношение.

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*