Фирма „Хикс“ ЕООД, регистрирана по ЗДДС в България, придобива риболовни стоки от дружество, регистрирано по ЗДДС в Германия. Има издадена за съответното придобиване фактура. Стоката не пристига в България, а се изпраща директно на физическо лице в Испания. Транспортът е за сметка на българското дружество, което издава фактура за продажбата на стоката на физическото лице в Испания.
Във връзка с изложеният казус е поставен следният въпрос:
Какво е данъчното третиране на горепосочените доставки?
От изложеното в казуса може да установим следните фактически обстановки:
1. Имаме доставка на стоки от данъчно задължено лице в Германия, до такова в България като самите стоки се транспортират от Германия директно до крайния получаел в Испания.
2. Доставка на стоки от регистрираната по ЗДДС фирма „Хикс“ ЕООД на физическо лице (данъчно незадължено), което е установено на територията на друга държава членка, в случая Испания.
Имаме две последователни доставки и едно единствено движение на стоката между Германия и Испания.
Относно първата доставка според чл. 62 от ЗДДС
„Мястото на изпълнение на Вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.“ Също така ал. 2 гласи, че независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на придобиването е на територията на страната, когато придобиващото лице е регистрирано по закона за ДДС и е осъществило придобиването им с идентификационен номер издаден в страната, като имаме предвид, че ал. 2 не се прилага, ако лицето има доказателства, че придобиването на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали.
От тук можем да заключим, че щом сме придобили стоката с идентификационния си номер по ЗДДС и не представим доказателства, че стоката е обложена в Испания, ВОП-ът е с място на изпълнение в България. Това означава, че данъкът е изискуем от Българското дружество според чл. 84 от закона като същото се извършва с протокол по чл.117, ал.1, т.1.
Относно доставката на стоката до крайния потребител в Испания, според чл. 14. ал.1, т. 1-3, то дистанционна продажба е тази, при която са налице следните едновременно следните условия:
– стоките трябва да се изпращат или транспортират за сметка на доставчика от територията на държава членка, която е различна от тази, в която транспортът приключва.
– доставчикът на стоките трябва да е регистриран по ДДС в държава членка, която е различна от тази, в която транспортът приключва.
– получателят по доставката е данъчно незадължено лице
От изложеното в казуса е ясно, че последователната доставка между фирмата и физическото лице в Испания, отговаря на посочените условия.
Мястото на изпълнение на тази доставка е според чл. 20 от ЗДДС.
Там прочитаме, че при условията на дистанционна продажба мястото на изпълнение е на територията на държавата членка, където е приключил транспорта, когато имаме налице следните условия:
- Доставчикът е регистриран по закона за ДДС на основание, различно от това за ВОП.
- Извършените дистанционни доставки за държавата членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, която е определена в законодателството на съответната страна.
С оглед гореизложения казус, можем да заключим, че мястото на изпълнение е на територията на страната. Това ще бъде така до надвишаване на прага определен в Испания или при регистрация на дружеството за целите на ДДС в Испания.
Като заключение може да разгледаме правото на приспадане на данъчен кредит по доставката с характер на ВОП и самоначисления ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Член 69, ал. 1 ясно ни казва, че регистрираното лице има право да приспадне начисленият данък, когато стоките и/или услугите се ползват за основната дейност и за целите на извършваните облагаеми доставки.