Данъчно третиране на придобита стока от ЕС и последваща продажба към ДНЗЛ

30 ноември 2020, Коментари 0

rp_1433746560-1-min-300x300.jpg

Фирма „Хикс“ ЕООД, регистрирана по ЗДДС в България, придобива риболовни стоки от дружество, регистрирано по ЗДДС в Германия. Има издадена за съответното придобиване фактура. Стоката не пристига в България, а се изпраща директно на физическо лице в Испания. Транспортът е за сметка на българското дружество, което издава фактура за продажбата на стоката на физическото лице в Испания.

Във връзка с изложеният казус е поставен следният въпрос:

Какво е данъчното третиране на горепосочените доставки?

 

От изложеното в казуса може да установим следните фактически обстановки:

1. Имаме доставка на стоки от данъчно задължено лице в Германия, до такова в България като самите стоки се транспортират от Германия директно до крайния получаел в Испания.

2. Доставка на стоки от регистрираната по ЗДДС фирма „Хикс“ ЕООД на физическо лице (данъчно незадължено), което е установено на територията на друга държава членка, в случая Испания.

Имаме две последователни доставки и едно единствено движение на стоката между Германия и Испания.

 

Относно първата доставка според чл. 62 от ЗДДС

„Мястото на изпълнение на Вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.“  Също така ал. 2 гласи, че независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на придобиването е на територията на страната, когато придобиващото лице е регистрирано по закона за ДДС и е осъществило придобиването им с идентификационен номер издаден в страната, като имаме предвид, че ал. 2 не се прилага, ако лицето има доказателства, че придобиването на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали.

От тук можем да заключим, че щом сме придобили стоката с идентификационния си номер по ЗДДС и не представим доказателства, че стоката е обложена в Испания, ВОП-ът е с място на изпълнение в България. Това означава, че данъкът е изискуем от Българското дружество според чл. 84 от закона като същото се извършва с протокол по чл.117, ал.1, т.1.

 

Относно доставката на стоката до крайния потребител в Испания, според чл. 14. ал.1, т. 1-3, то дистанционна продажба е тази, при която са налице следните едновременно следните условия:

– стоките трябва да се изпращат или транспортират за сметка на доставчика от територията на държава членка, която е различна от тази, в която транспортът приключва.

– доставчикът на стоките трябва да е регистриран по ДДС в държава членка, която е различна от тази, в която транспортът приключва.

– получателят по доставката е данъчно незадължено лице

От изложеното в казуса е ясно, че последователната доставка между фирмата и физическото лице в Испания, отговаря на посочените условия.

Мястото на изпълнение на тази доставка е според чл. 20 от ЗДДС.

Там прочитаме, че при условията на дистанционна продажба мястото на изпълнение е на територията на държавата членка, където е приключил транспорта, когато имаме налице следните условия:

  1. Доставчикът е регистриран по закона за ДДС на основание, различно от това за ВОП.
  2. Извършените дистанционни доставки за държавата членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, която е определена в законодателството на съответната страна.

С оглед гореизложения казус, можем да заключим, че мястото на изпълнение е на територията на страната. Това ще бъде така до надвишаване на прага определен в Испания или при регистрация на дружеството за целите на ДДС в Испания.

 

Като заключение може да разгледаме правото на приспадане на данъчен кредит по доставката с характер на ВОП и самоначисления ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Член 69, ал. 1 ясно ни казва, че регистрираното лице има право да приспадне начисленият данък, когато стоките и/или услугите се ползват за основната дейност и за целите на извършваните облагаеми доставки.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*