Данъчно третиране на тристранни операции

Последно обновяване:

rp_1433746560-1-min-300x300.jpg

Що е то тристранна операция?

Тристранната операция е сделка по продажба на стока между три лица, които са регистрирани за ДДС целите в три различни държави-членки на ЕС, като едното лице се явява единствено посредник, а стоката пътува директно между другите две лица.

 

На кои условия трябва да отговаря една сделка за да бъде класифицирана като тристранна?

 Според чл. 15 от ЗДДС за да е налице тристранна операция е необходимо тя да отговаря едновременно на следните условия:

 „1. Регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);

 2. Стоките се транспортират директно от А до В;

 3. Посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

 4. Придобиващият начислява ДДС като получател по доставката“

 Тъй като е често срещана грешка е важно е да отбележим, че не е тристранна операция ситуацията, при която две от лицата в сделката са регистрирани по ДДС в две различни членки на ЕС, а третата не се намира в Общността!

 

Нека разгледаме тристранните операции от гледната точка на регистирано в България дружество и при трите възможни варианта.

I. Българското дружество като прехвърлител.

При тази хипотетична сделка българското дружество (прехвърлител) издава фактура на посредник в Гърция, а стоката изпраща директно до крайния клиент по сделката (придобиващия), който се намира в Румъния. От гледна точка на българското дружество и ЗДДС, доставката до гръцкия посредник е облагаема с нулева ставка и се документира с фактура, в която е вписан валидният VAT номер на посредника. Фактурата се отразява в кл. 20 в дневника на продажбите и в кл. 15 в справката-декларация, а също така и във VIES декларацията.

 

 II. Българското дружество като посредник.

 Това е най-интересната и специфична ситуацията, при която възникват най-много въпроси. Да речем, че гръцко дружество продава стоки на българското дружество, което пък ги препродава на румънска фирма, като стоката се транспортира директно от Гърция до Румъния. При тази обстановка гръцкото дружество ще състави invoice  за вътреобщностна доставка към валидния български ДДС номер. Българската фирма трябва да отрази получения invoice в клетка 15 от дневника за покупки и в клетка 30 от ддс декларацията.

Важно е да наблегнем, че българското дружество не съставя никакви протоколи по получения invoice и не начислява ддс! В този случай мястото на изпълнение е на територията на Румъния и придобиването, което правим като посредник в тристранна операция за нас е освободено – ДДСто трябва да се начисли от придобиващия в Румъния.

За осъществената последваща продажба към румънския клиент, българското дружество следва да състави фактура, в която фигурира валиден VAT номер на клиента. Член 114 ал. 3 от ЗДДС ни разяснява, че като основание за неначисляване на ДДС трябва да впишем „чл. 141 2006/112/ ЕО“.

Така съставената фактура се посочва в кл. 25 от дневника за продажбите и кл. 18 от справката-декларация, а също така и във VIES декларацията (четвърта колона) в същия данъчен период, в който е издадена.

Важно е да се снабдим и с писмено потвърждение за получаването на стоките от придобиващия в тристранната операция, което доказва, че мястото на изпълнение е територията на Румъния и ни освобождава от задължението да начислим ДДС (чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС). Срокът за снабдяването с всички документи е до края на данъчния период, следващ данъчния период на възникване изискуемостта на данъка. В противен случай ДДСто се начислява с протокол от нас, като ЗДДС дава възможност, протоколът да се анулира при последващо набавяне на документацията.

Често задаван въпрос е дали за посредника в тристранна сделка възниква задължение да се регистрира по ДДС в крайната държава, където пристига стоката?

Отговорът категорично е не. Именно избягването на задължения за регистрации за целите на ддс в множество държави-членки е една от причините за въвеждане на този опростен режим.

 

III. Българското дружество като придобиващ.

 При последната хипотеза гръцки доставчик продава стока на румънска фирма, която я прехвърля на българско дружество, а стоката се транспортира директно по маршрута Гърция-България. В тази ситуация вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на българска територия и данъкът трябва да се начисли от българското дружество – продобиващ в тристранната операция. Протоколът се включва в СД по ЗДДС в клетка 31 и в дневника за продажбите в клетки 13 (основата) и 15 (начисления данък).

При положение, че закупените стоки ще се ползват за последващи облагаеми сделки, то за самоначисленото с протокола ДДС възниква право на данъчен кредит. За ползването на ДК съставения протокол се включва в справката декларация в кл. 31 и в дневника за покупките в клетки 10 (основата) и 11 (начисления данък).