Данъчно третиране на закупен автомобил от ЕС

rp_1443519021-min-1-300x300.jpgКазус: Фирма закупува лек автомобил марка Тойота, модел Камри с фактура издадена от данъчно задължено лице, което е регистрирано по ЗДДС във Франция. Основната дейност на фирмата е подръжка на ел. инсталации.

Въпросите, които са поставени са следните:

1. Следва ли да се третира тази доставка като ВОП?

2. Изготвя ли се протокол по чл.117 от ЗДДС за самоначисляване на ДДС?

3. В кои дневници и в кои колони се посочват сумите от протокола?

 

Отговор:

1. Според чл.13 ал.1 от закона за ДДС, ВОП е придобиване на правото на собственост върху стока, както и самото получаване на стока, която е изпратена или транспортирана до територията на страната от друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС.

Според гореизложеното, можем да заключим, че имаме налице вътреобщностно придобиване.

 

2. Когато имаме налице ВОП, то данъкът е изискуем от лицето, което е извършило придобиването. Според чл.117, ал.1, т.1 протокол се издава от лицето получател по доставката.

При дадената фактическа обстановка, фирмата като получател по вътреобщностно придобиване, трябва да издаде протокол по чл.117  ал.1 , т.1 от ЗДДС и да си начисли данъка.

Данъчната основа при вътреобщностното придобиване трябва да се определи по реда на чл.26 от материалния закон, което включва всичко по възнаграждението, получено или дължимо на доставчика , което е определено в левове и стотинки, без данъка. Към формираната данъчна основа следва да се увеличи, ако имаме данъци и такси дължими за доставката, както и всички субсидии и финансирания, и съпътстващи разходи.

 

3. След като обобщим, фирмата има задължение да отрази получената фактура с протокол по чл.117, ал.2 в дневника за продажби, за периода, в който трябва да го издаде.

Формираната данъчна основа за извършения ВОП трябва да се помести в колона No 9 и колона No 13 в дневника за продажби, като  размера на данъка е 20% върху данъчната основа.

Относно правото на приспадане на данъчен кредит – то не е налице, без значение че условията по  чл.69 и 74 са изпълнени.

Щом автомобилът е „лек“ , означава че в него местата за сядане не превишават пет без мястото за водача и той не е предназначен за превоз на товари.

Също така и в казуса е посочено, че дейността на фирмата не е свързана с транспортни услуги, превози или отдаване под наем на превозни средства, поради което няма основание за ползване на данъчен кредит за придобития лек автомобил.

С оглед на цялата тази информация, считаме че за фирмата не възниква право на приспадане на данъчен кредит за закупения лек автомобил, поради което протоколът по чл.117, ал.2, трябва да намери място в дневника за покупките, като съответно в колона No 9 трябва да се отрази общата сума на данъчната основа и начисления данък от въотреобщностното придобиване.

 

Изготвил: Алекс Богданов