Данъчно третиране при транспорт на служители до местоработата

3 септември 2019, Коментари 0

rp_1392805581-300x300.jpgДружество „Х“ има желание разходите за гориво на личните автомобили, с които служителите му се придвиждат от домовете си до работното място да бъдат за негова сметка. За зарежданото гориво служителите ще предоставят на „Х“ фактури, издадени към идентификационния номер на дружеството.

Как се третират тези разходи от ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ЗДДС?

 

  1. Възприемат ли се възстановените от дружеството суми за гориво на служителите като техен доход и дължат ли се осигурителни вноски и данъци?

а/ Според чл.24, ал.2, т.9 на ЗДДФЛ сумите за транспорт до работното място, които не се облагат с данък върху разходите по ЗКПО не се включват в облагаемия доход на служителите. Правейки прочит на ЗКПО и по специално на член 210, стигаме до извода, че не са обект на облагане с данък върху разходите социалните разходи по транспортирането на служители до работното място.

Вече знаем, че за да бъде един разход определен като социален разход в натура, той трябва да е достъпна за всички служители на дружеството социална придобивка, а също така не бива да има парични взаимоотношения между дружеството и служителите, ползватели на придобивката. В случаите, когато разходите не отговаят на условията за социални р-ди в натура, ги класифицираме като разходи, несвързани с дейността и съответно правим увеличение на резултата в данъчната декларация (чл. 26, т.1 от ЗКПО).

Проблемния момент в конкретния казус е това, че транспорта се осъществява с „леки автомобили“. В чл.210 ал.2 от ЗКПО изрично е упоменато, че в тази ситуация разходът се облага с данък по чл.204 от ЗКПО. От казаното до тук правим заключение, че не можем да се възползваме от чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ за въпросните транспортни разходи и трябва да ги разглеждаме като облагаеми доходи за служителите.

б/ КСО ни казва, че осигуровките се изчисляват върху всички възнаграждения без значение дали е налице начисляване/изплащане, а също така и върху „други доходи от трудова дейност“. Аналогично и ЗЗО търси здравни вноски върху същата тази база (чл.40, ал.1, т.1).

Отваряйки Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски с надеждата да открием изключение от общия случай в КСО, оставаме разочаровани, тъй като в изчерпателния списък не намираме изрично посечени като доходи, върху които не се дължат осигуровки въпросните разходите за транспорт.

Обобщено казано нормативната уредба е недвусмислена, че възстановените разходи за гориво на служителите в конкретния случай са техен доход, върху който се начисляват осигуровки и данък общ доход.

 

  1. Налице ли е правото за ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от бензиностанциите.

Закона за данък върху добавената стойност отбелязва, че нямаме право да приспаднем данъчен кредит в случаите, когато закупените материали са предназначени за безвъзмездна доставка или ако не могат да се свържат с дейността на дружеството (чл.70). Интересно за конкретния казус изключение от общото правило можем да намерим в чл. 70, ал.3, т.2, където прочитаме, че закона допуска да приспаднем ДК ако дружеството извършва „транспортно обслужване“ на своите кадри от домовете им до работното място, като условията са обслужването да е безвъзмездно и да е свързано с дейността на дружеството.

В конкретната обстановка обаче, не можем да твърдим че имаме „транспортно обслужване“ и нормативната база разглежда възстановените разходи за гориво като обикновена безвъзмездна доставка, за която не можем да се възползваме от опцията данъчен кредит.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.


*