Като вземем предвид изложеното в казуса за вида на предоставяната от компанията услуга: извършване на СМР към ФЛ на територията на Германия, обобщаваме, че услугата е свързана с обект, чието местоположение е на територията на Германия. От тук можем да заключим, че мястото на тази доставка ще бъде, където се нахождава обекта, в случая на територията на Германия. (чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС). Така разгледано за българското дружество няма да възникне задължение за начисляване на ДДС според чл.86, ал.3 от закона за ДДС.
2. В чл. 111а се определят правилата за документиране на доставките. Общо казано е, че те се разглеждат по законодателството на държавата членка, в която се изпълняват доставките. Според реда на ЗДДС се третират доставките с изпълнение на територията на страната. Към това правило има и едно изключение, което е разгледано в ал.2 на чл.111а и съгласно него доставките, с място на изпълнение в друга държава, се извършват според ЗДДС, когато данъкът се изисква от получателя и за доставчикът са изпълнени следните условия:
– Да има установена независима икономическа дейност в страната или да има постоянен обект, от който извършва доставката.
– Лицето да не пребивава в държавата членка, на чиято територия е изпълнението на доставката.
За да се приложи чл.111а трябва едновременно с изискванията към доставчика да са налице и данъкът по доставката да бъде изискан от получателя. В случая документирането трябва да се извърши по правилата описани в законодателството на Германия, когато данъкът не е изискуем от получателя. Когато получателят няма регистрация по ДДС в Германия, за него не възниква задължение да начисли ДДС.
Изготвил:
Алекс Богданов
