Парично обезщетение се изплаща на служител, придобил правото да се пенсионира и взел решение да прекрати договора си с работодателя без значение дали ще се пенсионира в последствие. На служителите с прекратени договори след пенсионирането им (без прекъсване на осигуряване) също се полага въпросното обезщетение.
До този момент задължително осигуряването трябваше да бъде прекратено поне за един ден за да могат работещите да се пенсионират, но от тази година промените в КСО позволяватпенсиониране без да се налага прекратяване на правоотношенията с работодателя.
В КТ ясно е указано, че обезщетението се изплаща при прекратяване на трудовото или служебно правоотношение, като условието за това е към датата на прекратяване да е налице придобито право на пенсия от служителя или работника, без значение дали той се е възползвал от него. Това ни дава ясна представа, че се дължи обезщетение и при прекратяване на отношенията в случай, че работещият се е пенсионирал без да прекратява осигуряването си т.е. – по новия ред.
КТ ни казва, че при прекратяване на ТД, на работещия се дължи обезщетение в размер на БТВ за два месеца без да има значение на какво основание е прекратено правоотношението.
Когато освободеният пенсионер е работил при един и същ работодател последните десет години, обезщетението се увеличава в размер на шест брутни трудови възнаграждения.
Ако лице е получило обезщетението от даден работодател, при упражняване на правото за пенсия при друг, не се дължи втори път въпросното обезщ. – платимо е един единствен път.