В настоящия материал сме се постарали да дадем мнение относно „Отчитане загубите от КТБ АД, произтичащи от сумите (над гарантирания от държавата минимум), останали като вземане от банката към момента на обявяването й в неплатежоспособност и дали е правилно те да се разнесат като извънредни разходи в счетоводна сметка 691 – и дали те са данъчно признат разход или трябва да се оставят като някакъв разчет, който да стои като салдо към 31.12.2015?“
Основна законова рамка:
т.18.1. от СС №1- ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ
т.4.2. и 4.3. от СС №8 – НЕТНИ ПЕЧАЛБИ ИЛИ ЗАГУБИ ЗА ПЕРИОДА, ФУНДАМЕНТАЛНИ ГРЕШКИ И ПРОМЕНИ В СЧЕТОВОДНАТА ПОЛИТИКА
чл.34 ал.1, 37 ал.1 и 92 от ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ (ЗКПО)
чл.26 ал.1 т.3 от Закона за счетоводството
Основни законови определения:
– Балансова (преносна) стойност – стойността, по която един актив се посочва в счетоводния баланс на предприятието след приспадане на начислената амортизация и начислените към момента загуби от обезценката му.
– Загуба от обезценка на активи – сумата, с която преносната стойност на актива превишава неговата възстановима стойност.
– Възстановима стойност – по-високата от нетната продажна цена на даден актив и неговата стойност в употреба (за определенията виж т.2 от СС №36 – ОБЕЗЦЕНКА НА АКТИВИ).
– Предпазливост – оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат.
Коментар (мнение):
Въпросните суми не следва да се осчетоводят, като извънредни разходи основно по три причини:
Първо – не отговарят на определението за извънредни операции в СС №8 т.4.3., която гласи че като извънредни статии се представят:
а) балансовата стойност на принудително отчуждените активи;
б) балансовата стойност на отписаните активи и пасиви вследствие на природни и други бедствия;
в) сумата на получените застрахователни обезщетения“.
Очевидно Вашите загуби (разходи) не се вместват в определенията на стандарта.
Второ – Статиите за извънредни приходи и разходи с последните изменения (ДВ. Бр.3/2016г.) по СС №1 по балансовите форми статиите за извънредни приходи и разходи са заличени като възможно представяне в ОПР от 01.01.2016г. и ако ги представим през 2015г. там ще имаме проблем със съпоставимостта на информацията в ОПР за 2016г. между текущ и предходен период.
Третата причина е, че тук се касае по скоро за обезценка на налични активи на дружеството и тя дрябва да се покаже в статия „разходи за амортизация и обезценка“, перо „Разходи от обезценка“, като размера на обезценката следва да бъде пропорционален на вероятността от загуба на актива.(т.е. може да варира от 1 до 100%). До тази индикация за необходимост от обезценка на вземанията Ви може да се стигне от ситуацията и практиката на несъстоятелността, която следва да Ви наведе на мисълта, че това охранително производство на интересите на кредиторите на банката (какъвто в случая се явява Вашето дружество), винаги дори и по закон завършва с частично възмездяване. Другото важно обстоятелство е, че балансовата (преносната) стойност на авоара, при всички случай ще е по-висока от неговата възстановима стойност и ще се появи загубата от обезценка по хипотезата на т.2 от СС № 36. По важното в случая, че ще спазите един от основните принципи в Закона за счетоводството – предпазливост.
По втория въпос дали ако отчетете тези счетоводни разходи от обезценка в отчета те ще бъдат данъчно признати ще трябва да Ви отговоря, че те не биха били признати в този момент за такива. Това произтича от текстовете на чл.37 ал.1 т.1-6. във връзка с чл.34 ал.1 от ЗКПО. За Вашият случай са възможни три от посочените шест хипотези:
а) изтичане давностния срок (кога това ще стане в условията на производство по несъстоятелност следва да се консултирате с юрист).;
б) при оздравителен план на длъжника и прекратяване производството му по несъстоятелност, като тук ще Ви се признае като дан.разход само неудовлетворената част от вземането, като останалата част следва да получите в съответствие с плана ;
в) при приключване производството му по несъстоятелност със заличаване ще Ви бъде призната (най-вероятно във вашият случай) цялата сума или съответната част от неудовлетворената такава от вземането. По наша преценка хипотезата в т.”б” при опит за саниране (оздравителен план) за посочената от Вас банка е меко казано малко вероятен на този етап.
От казаното по-горе произтича, че за да изпълните изискванията на ЗСч. и НСС следва счетоводно да начислите разходи за обезценка на актива, но със сумата на разхода следва да преобразувате в увеличение счетоводния ФР на основание на чл.34 ал.1, при попълване на годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, като при настъпване на едно от изброените вероятно настъпили обстоятелства в горният абзатц ще може да намалите ФР при изчисление на дан.основа за съответната година при това без да имате отчетен разход (за сумата на обезценката), тъй като Вие вече ще сте го направили през 2015г.
Самата техника на обезценката може да стане по един от следните начини:
1.1.Дт 608 Загуби от обезценка/ Кт 503(504) Разплащателна сметка лева,валута ,507 Депозитна сметка или с-ки за вземания за 50 000лв.(сумата е примерна) и
1.2. Дт 497 Данъчен актив (от възст. временна разлика) / Кт 123 Печалби и загуби от т.г. за 5 000лв. (50 000 х 10%) или
2.1.Дт 608 Загуби от обезценка / Кт 25х Коректив от обезценка на депозит в банка „Х“ за 50 000лв.и
2.2. Дт 497 Данъчен актив (от възст. временна разлика) / Кт 123 Печалби и загуби от т.г. за 5 000лв. (50 000 х 10%) при този случай в СБ Паричните средства на депозитите ще бъдат резултат между Дт салдо депозит(или вземане) и Кт салдо с-ка 25х Коректив от обезценка на депозит в банка „Х“.
Автор: дипломиран експерт-счетоводител Пламен Ангелов