Електронното фактуриране отдавна не е новост в Европа. В някои държави то вече е част от ежедневната работа на бизнеса, докато други тепърва изграждат необходимата инфраструктура. България определено не е сред страните, които са най-напред в тази посока.
Междувременно Европейският съюз вече направи следващата крачка. През март 2025 г. беше приет пакетът VAT in the Digital Age (ViDA) – една от по-съществените промени в системата на ДДС през последните години. За компаниите с трансграничен B2B бизнес най-важната дата засега е 1 юли 2030 г., когато започват да се прилагат новите Digital Reporting Requirements (DRR).
На пръв поглед това изглежда далеч. За компания, която вече е минавала през ERP внедряване, SAF-T или сложна интеграция между няколко системи, обаче е ясно колко бързо могат да изчезнат четири години.
ViDA не е просто „още една електронна фактура“
Лесно е темата да бъде сведена до това, че в бъдеще ще има повече електронни фактури. Същественото е друго – информацията за трансграничните B2B сделки ще трябва да бъде структурирана така, че да може да се обменя и обработва много по-бързо между бизнеса и данъчните администрации.
Това променя не толкова самата фактура, колкото процеса зад нея.
Днес все още има компании, в които между една сделка и нейното счетоводно отчитане стоят Excel файлове, ръчни импорти, проверки и повторно въвеждане на данни. При новия модел посоката е обратната: данните да се създават структурирано още при възникването на операцията и да могат да се движат автоматизирано между системите.
И точно тук ViDA се превръща от данъчна в технологична тема.
Вероятно не компанията, която още днес има добре структурирани данни, интегрирани системи и контрол върху процеса от продажбата до счетоводното отчитане.
По-скоро трудностите ще са при бизнеса, в който информацията продължава да се прехвърля ръчно между няколко несвързани системи.
Представете си компания с ERP, отделен софтуер за фактуриране, онлайн магазин, складова система и счетоводен софтуер. Всичко работи, но данните между системите минават през файлове и ръчни проверки. Това може да е приемлив процес днес. Въпросът е дали ще бъде добър процес през 2030 г.
Точно затова ViDA има значение не само за счетоводството. Тя засяга и IT инфраструктурата, интеграциите и начина, по който компанията управлява данните си.
Някои европейски държави вече имат доста по-развити системи за електронно фактуриране и цифрово отчитане. Франция, Италия и Испания са добри примери.
Предизвикателството за ЕС е, че тези национални системи трябва да могат да работят в обща европейска среда. Именно затова значителна част от текущата работа по ViDA е свързана с техническите стандарти и интероперативността между отделните държави и европейската инфраструктура. Европейската комисия вече е разписала конкретни стъпки за развитието и тестването на тази система през следващите години.
За компания с чисто вътрешен бизнес това може да изглежда далечна тема. За бизнес, който ежедневно работи с клиенти и доставчици от ЕС, е доста по-практична.
Определено.
Много български компании в момента инвестират сериозен ресурс в подготовката за SAF-T. След такъв проект едва ли някой има желание веднага да започва следващия.
Проблемът е, че тези промени не трябва да се разглеждат изолирано. SAF-T, електронното фактуриране и ViDA са различни проявления на една и съща посока – данъчните администрации да получават повече структурирани данни и да разчитат все по-малко на ръчна обработка и периодично подаване на информация.
Затова има значение не просто дали една компания изпълнява днешните изисквания, а дали изгражда инфраструктура, която ще може да поеме и следващите.
Не бих казал, че всяка компания трябва да стартира проект „ViDA“ през 2026 г.
Но за компании с активно трансгранично B2B присъствие има смисъл да се направи една много по-проста проверка:
Ако утре трябваше да обменяме структурирана информация за всички наши вътреобщностни сделки, колко от процеса щеше да бъде автоматичен и колко щеше да мине през хора, Excel файлове и ръчни проверки?
Този въпрос ще даде доста по-добра представа за реалната готовност от самото отброяване на годините до 2030 г.
Ако данните вече са структурирани, системите са интегрирани и ръчната работа е сведена до минимум, ViDA вероятно ще бъде по-скоро следваща стъпка. Ако не са, подготовката може да се окаже значително по-сложна.
Европейската комисия вече работи по техническите спецификации и инфраструктурата, която трябва да поддържа новия модел. Част от тази работа започва още сега, а следващите години са предвидени за изграждане и тестване на системите.
Самите Digital Reporting Requirements за трансграничните B2B сделки започват от 1 юли 2030 г.
Затова датата не трябва да се разглежда като моментът, в който бизнесът започва да мисли за промяната. По-скоро тя е моментът, до който вече трябва да е готов.
ViDA е регулация, но зад нея стои много по-голяма промяна: счетоводството постепенно се движи от процес около документи към процес около данни.
За компании, които вече работят дигитално, това не е революция. Просто следващата стъпка.
