За да отговорим как се третират дистанционните продажби според закона първо е нужно да отговорим на въпроса какво е дистанционна продажба.
Дистанционна продажба имаме тогава, когато ДЗЛ (данъчно задължено лице) от една държава членка доставя стоки на клиент, който се намира в друга държава членка и към датата, в която е възникнало данъчното събитие, не е регистриран по закона за ДДС. Най-често такива клиенти са физическите лица (крайните потребители).
Изключение от правилото за дистанционни продажби са определени стоки, за които е без значение дали са спазени условията относно транспорта, доставчика и получателя и при тях не се прилага режима за облагане на дистанционните продажби. Като тези стоки са:
– Нови превозни средства.
– Стоки, които биват монтирани и/или инсталирани за сметка на доставчика.
– Стоки, които имат специален ред за облагане на маржа на цената им.
За да имаме дистанционна продажба трябва да имаме налице следните обстоятелства:
Стоките трябва да бъдат изпратени или транспортирани за сметка на доставчика от територията на една държава членка до територията на друга. Ако стоките са внесени от трета страна и отиват в страната, в която се изпращат се счита, че те са изпратени от държавата членка, която е направила вноса.
Ако имаме дистанционна продажба на стоки между държавите А и В, обаче стоката е внос от трета страна C, когато стоката влезе в ЕС на територията на друга страна D. Тогава приемаме,че транспортът е започнал от държава D и от този момент вече продажбата ще изпълнява изискванията за дистанционна продажба.
След като вече имаме представа какво представляват дистанционните продажби, можем и да отговорим как се облагат те.
Според разпоредбата на ЗДДС, ако една фирма е със седалище в България и извършва доставки на данъчно незадължени лица например във Франция, то мястото на изпълнение на тези доставки ще е в България, докато не настъпи момента, в който ще трябва да се регистрира за целите на ДДС във Франция. Този момент се определя от така наречения праг за регистрация при условията на дистанционни продажби. Всяка държава членка сама определя този праг, до достигането на който „облекчава“ дистанционните продажби и Франция е избрала това да е сумата от 100 000 евро.
Самият режим на облагане на дистанционните продажби е изключение от общия принцип на облагане като предвижда облагане в държавата членка на произхода. Той се прилага, когато има много нерегистрирани по ДДС купувачи от различни страни членки и самите продажби са с малък обем. Така за да се избегне неудобството да се регистрират във всяка държава е създаден този праг на дистанционни продажби и преди достигането му не възниква задължение за регистрация във всяка една от тези държави. Всяка държава сама определя своя праг като този на България е 70 000 лв.
Мястото на изпълнение на доставки на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на България, когато са налице следните условия:
- Доставчикът е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
- Извършените доставки в условията на дистанционна продажба на територията на страната надвишават 70 000 лв.
И накрая да дадем пример за определяне на мястото на изпълнение при дистанционна продажба.
Ако доставчик от Франция извършва продажби на лица, които са нерегистрирани по ДДС от България, то мястото на изпълнение ще бъде във Франция, докато се достигне определения праг за България от 70 000 лв. В момента, в който се надхвърли този праг, за фирмата доставчик от Франция ще възникне задължение за регистрация за целите на ДДС в България, като важното е, че тя трябва да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 7 дни след възникването на доставката, чрез която се надхвърля този праг.