Казус (тема): Счетоводни записвания при ползване и/или предоставяне на заети средства от нефинансовите предприятия, както и особености при данъчното третиране на такива средства?
Представяне:
Тъй, като винаги въпросът за данъчното третиране на операции със заеми е бил от изключителна важност за колегията през втората част на изложението ще се опитаме да обхванем възможно най-рисковите ситуации от гледна точка на предотвратяване и намаляване на данъчният риск за предприятието.
Един от основните рискове е когато се договарят кредити между свързани лица при условия различни от пазарните, което според ЗКПО се третира, като отклонение от данъчно облагане и данъчната основа се определя по закон при пазарни условия между несвързани лица. Сами разбирате, че „пазарни условия” е твърде обтекаемо понятие и трудно се вмества в точни и предвидими граници за преценка на данъчния риск и по тази причина често се получават непредвидени големи данъчни задължения.
Тук има още един скрит риск, който е от неправилно определяне на данъчната основа от органите по приходите, често в практиката се случва де да коригиат основата не само с разликата между пазарните условия, а с цялата сума на прихода/разхода по сделката, която е констатирано отклонение от облагане по текстовете на чл.15-16 от ЗКПО.
За илюстрация ще приведем пример на правилно определяне на дан.основа при такава ситуация:
Пример: Орган по приходите (ОП) е установил във фирма „Х” наличие на отклонение от данъчно облагане при следната фактическа обстановка-включени данъчни разходи в данъчната основа по платени лихви по заем получен от фирма”У” за 200 000лв.; пазарна квота на тези разходи 150 000лв.; данъчна основа по годишна декларация на фирма „Х” 100 000лв. (получен при 950 000лв. приходи и 850 000лв.разходи) ; начислен корпоративен данък при 10% ставка за 10 000лв.
Показатели по ГДД Показатели след корекция
1.данъчни приходи 950 000лв. 950 000лв.
2.данъчни разходи 850 000лв. 800 000лв.
– в т.ч. разходи лихви ( 200 000лв.) (150 000лв.)
3.данъчна основа 100 000лв. 150 000лв.
4.сума на корпоративен данък 10 000лв. 15 000лв.
Интересен би бил случаят, ако пазарната квота на разходите по този заем бе не 150х.лв. а примерно 250х.лв. то тогава моят въпрос е какво би направил органа по приходите, като възможните отговори според мен са:
а) ще счете, че няма отклонение от данъчно облагане но ще приложи принципа на обективност посочен в ДОПК, като намали данъчната основа на „Х” с 50 000лв.
б) ще предложи за включване, като ревизиран обект фирмата „У”, която е кредитор при сделката за да отиде орган по приходите на ревизия там.
в) ще направи и двете едновременно.
Ще бъда благодарен на всеки колега, който прояви интерес към примера ми и ми даде вероятен според него отговор, който ще се получи в нашата данъчна практика. Също така ще бъда още по-благодарен на всеки колега, който сподели с мен същия или подобен случай от практиката си. За да довършим темата с отклонението от облагане ще отбележим….
За да се запознаете с пълният текст на коментара на автора Пламен Ангелов, в който ще намерите и редица примери и съвети, как да осчетоводявате различни ситуации с кредити и как да диференцирате и намалявате данъчния риск при тези операции, може да се обърнете, към държателят на правата по него фирма „РС Издателство и Бизнес Консултации” или на техният сайт : http://www.portalschetovodstvo.bg/avtor/plamen-angelov-83.htm. При необходимост от допълнителни въпроси или изясняващи коментари може да се обърнете към автора на ел.поща : angelovoditing@gmail.com или facebook – Счетоводна къща Ангелов одитинг.
Автор: Пламен Ангелов д.е.с.