Данъчно третиране на закупен автомобил от ЕС Казус: Фирма закупува лек автомобил марка Тойота, модел Камри с фактура издадена от данъчно задължено лице, което е регистрирано по ЗДДС във Франция. Основната дейност на фирмата е подръжка на ел. инсталации. Въпросите, които са поставени са следните: 1. Следва ли да се третира тази доставка като ВОП? 2. Изготвя ли се протокол по чл.117 от ЗДДС за самоначисляване на ДДС? 3. В кои дневници и в кои колони се посочват сумите от протокола? Отговор: 1. Според чл.13 ал.1 от закона за ДДС, ВОП е придобиване на правото на собственост върху стока, както и самото получаване на стока, която е изпратена или транспортирана до територията на страната от друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС. Според гореизложеното, можем да заключим, че имаме налице вътреобщностно придобиване. 2. Когато имаме налице ВОП, то данъкът е изискуем от лицето, което е извършило придобиването. Според чл.117, ал.1, т.1 протокол се издава от лицето получател по доставката. При дадената фактическа обстановка, фирмата като получател по вътреобщностно придобиване, трябва да издаде протокол по чл.117  ал.1 , т.1 от ЗДДС и да си начисли данъка. Данъчната основа при вътреобщностното придобиване трябва да се определи по реда на чл.26 от материалния закон, което включва всичко по възнаграждението, получено или дължимо на доставчика , което е определено в левове и стотинки, без данъка. Към формираната данъчна основа следва да се увеличи, ако имаме данъци и такси дължими за доставката, както и всички субсидии и финансирания, и съпътстващи разходи. 3. След като обобщим, фирмата има задължение да отрази получената фактура с протокол по чл.117, ал.2 в дневника за продажби, за периода, в който трябва да го издаде. Формираната данъчна основа за извършения ВОП трябва да се помести в колона No 9 и колона No 13 в дневника за продажби, като  размера на данъка е 20% върху данъчната основа. Относно правото на приспадане на данъчен кредит – то не е налице, без значение че условията по  чл.69 и 74 са изпълнени. Щом автомобилът е „лек“ , означава че в него местата за сядане не превишават пет без мястото за водача и той не е предназначен за превоз на товари. Също така и в казуса е посочено, че дейността на фирмата не е свързана с транспортни услуги, превози или отдаване под наем на превозни средства, поради което няма основание за ползване на данъчен кредит за придобития лек автомобил. С оглед на цялата тази информация, считаме че за фирмата не възниква право на приспадане на данъчен кредит за закупения лек автомобил, поради което протоколът по чл.117, ал.2, трябва да намери място в дневника за покупките, като съответно в колона No 9 трябва да се отрази общата сума на данъчната основа и начисления данък от въотреобщностното придобиване. Изготвил: Алекс Богданов Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Данъчно третиране продажбата на лизингов автомобил Казус (тема): В питането е описана следната фактическа обстановка: Фирма „Х”, която е лизингополучател по лизингов договор за придобиване на лек автомобил, в края на срока по договора, решава да се откаже от правото си на придобиване на собственост и да прехвърли същото на трето лице, което желае да придобие собственост върху актива.Задавате въпроса следва ли продажбата на това право да се облага с ДДС, както и какво е евентуалното друго данъчно третиране в задълженията на фирмата Ви по сделката към публичните задължения? Основна законова рамка: чл.2 т.1; чл.6 ал.2 т.3; чл.8; чл.9 ал.2. т.1; чл.27 ал.3 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) чл. 12, ал. 5 от Правилника за приложение на Закон за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) чл.15 ; чл.16; чл.19; чл.22; чл.66 ал.1 и 2. от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). СС № 17-Лизинг Основни законови определения: Опция – е възможността (не задължението) да се упражни или не дадено законово или договорно право на лице. В договорите за финансов лизинг понятието се употребява в смисъл на право на лизингополучателя да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга, като за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора. Коментар (мнение) За да отговорим правилно на въпроса първо според мен е необходимо да направим разграничение между двете сделки във Вашето питане, едната е за прехвърляне на правото на придобиване (опцията) от Вас като лизингополучател и носител на това право по договора Ви за финансов лизинг и желаещото трето лице да придобие това право (опция) и другата е сделката по прехвърляне собствеността на автомобила, която ще се проведе между лизинговата компания (лизингодателя) и третото лице, което вече е придобило от Вас опцията. Вашето питане е за първата сделка, но това отграничаване го правя защото, ако се допусне грешката да се отъждествят двете може да се стигне до грешен извод. Полезно ще е преди това да дефинираме икономическата същност и как да разберем дали един договор за лизинг съдържа опция или не. Договора за лизинг с опция задължително съдържа клаузи, които предоставят възможност на лизингополучателя да придобие собственост върху лизингованата вещ и това обикновено става с изрично писмено волеизявление на лизингополучателя в срок посочен в договора, при липса на такова в срок или отрицателно такова последният не придобива собственост върху вещта и я връща на лизингодателят (собственика), при тази ситуация договора се превръща в обикновен договор за наем по своята същност. Другия момент е, че срока на договора не съвпада задължително с възможния полезен срок за ползване на актива. И накрая най-важната черта, която е формулирана и в ЗДДС чл.6 ал.2 т.3 е, че договорените лизингови плащания без лихвите трябва да не са идентични с пазарната цена на актива, към датата на предоставянето й. Това последното означава, че стойността на плащанията по лизинга трябва да са по-малки от пазарната цена и по тази причина в лизинга с опция има т.н. остатъчна стойност на актива, по която той се придобива при решение от лизингополучателя за упражняване на опцията. Ако нашият лизингов договор предвижда задължително прехвърляне на собствеността в края на периода, то в този случай ние няма какво да прехвърляме, тъй като такива права не са предвидени за нашата страна в договора, в този случай третата страна може да участва като заместваща ни в дълг страна, като поема всички права и задължения по договора, който по същество е по-скоро договор за придобиване на разсрочено плащане, като такова е и данъчното му третиране по ЗДДС. След като изяснихме икономическата същност на опцията и че това е едно нематериално договорно право и при условие, че то може да се прехвърля възмездно при наличие на купувач ще трябва да кажем, че то е облагаема доставка по ЗДДС на основание чл.9 ал.2 т.1 (като прехвърляне на права върху нематериално имущество) във връзка с чл.2 т.1, където е определено, че с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга извършена на територията на страната. В чл.8 от с.з. е формулирано пък, че услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Важното, което следва да се отбележи тук е определянето на данъчната основа на тази сделка, която следва да е определена по чл.26 от ЗДДС, ако лицата в сделката се явяват свързани следва да съобразим и текста на чл.27 ал.3 т.1 от с.з. От гледна точка на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) ще намерят приложение текстовете на чл.15 и 16 ал1. при условие, че има свързаност на лицата и цената на прехвърляне на опцията не е определена на пазарен принцип, при такава създадена ситуация данъчният орган, ще определи данъчната основа за облагане с корпоративен данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Ако лицата не са свързани и/или не са налице обстоятелствата изброени в текста на чл.16 от ЗКПО ще включите прихода от сделката в данъчната основа по реда на чл.19 във връзка с чл.22 от закона.Тук възниква и един допълнителен въпрос, който произтича, като последица от продажбата на опцията и обвързаността и с придобиването на собственост върху актива, която Вие от този момент няма как да получите и следователно следва да отпишете актива от инвентарната си книга, който е фигурирал в нея на основание разпоредбите за отчитане на лизингови договори по СС №17, респективно отписване следва да има и от счетоводния амортизационен и данъчния амортизационен план. При отписването следва да преобразуваме данъчния финансов резултат в увеличение със счетоводната балансова стойност на актива на основание чл.66 ал.1 и съответно да намалим резултата с данъчната стойност на отписания актив на основание чл.66 ал.2. Отчетените до момента на прехвърлянето на опцията (което става в края на договора за лизинг) разходи за: лихви, такси, поддръжка, амортизиране и др.под. ще бъдат данъчно признати, ако има връзка на ползването на актива със стопанската дейност на фирмата Ви. Заключение: Сделката по прехвърляне правото за придобиване собственост на актив по лизингов договор е облагаема сделка по ЗДДС и тя е отделна такава от

Отчитане на репутацията и проблеми в практиката Казус (тема): Следва ли да се отчита репутация в отчетите на придобиващото преприятие при условие, че нямаме сериозни доказателства, че справедливите стойности на придобиваните разграничими нетни активи (разграничимите активи, намалени с разграничимите пасиви) към датата на придобиването превишават или недостигат парвоначалната стойност по придобиването? Основна законова рамка: СС № 22 – ОТЧИТАНЕ НА БИЗНЕСКОМБИНАЦИИ Чл.49, 53 ал.1 и 140 ал.7 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Основни законови определения: Положителна репутация-всяко превишение на първоначалната стойност на придобиването над дела на придобиващото предприятие в справедливата стойност на придобитите нетни активи (виж т.6.1. от СС 22 Отчитане на бизнескомбинации). Отрицателната репутация-всяко превишение на дела на придобиващото предприятие в справедливата стойност на придобитите нетни активи (разграничимите активи, намалени с разграничимите пасиви) над първоначалната стойност на придобиването (виж т.7.1. от СС 22 Отчитане на бизнескомбинации). Справедлива стойност – цената, за която един актив може да бъде разменен между осведомени и желаещи страни в сделка между несвързани лица. (виж т.2. от СС №40 Отчитане на инвестиционните имоти). Коментар (мнение): Често в практиката се случва да се види осчетоводяване на репутация в отчетите на придобиващото предприятие, било те индивидуални или консолидирани без да са направени изискуемите процедури за оценка на разграничимите активи и пасиви на придобиването по справедлива стойност или друга подходяща оценка посочена в т.5.2. от СС 22. Това се обуславя от факта, че в България тези процеси на бизнескомбинации се осъществяват предимно в малки и/или средни фирми, които прилагат националното счетоводно законодателство, нямат изявени борсови или пазарни позиции на бизнеса си и той е важен за по-ограничен кръг от заинтересовани лица. Към последните аргументи следва да добавим и факта, че по-голямата част от оценките необходими за определяне на справедливите стойности на придобиваните разграничими нетни активи се прави от специалисти, експерти, счетоводители и лицензирани оценители срещу хонорари, което допълнително оскъпява сделката от страна на придобиващото предприятие ( виж т.4.2. буква „в” изречение второ от СС №22). Генералната грешка, която се допуска от колегите счетоводители, е че те отъждествяват справедливата стойност на придобитите нетни активи с балансовите им стойности в счетоводния баланс на придобиваното предприятие, при която постановка винаги се явява разлика между първоначалната стойност на придобиването (платената цена) и тези стойности от баланса, което води до отчитане на съответната репутация, с последващите данъчни проблеми на, които ще се спрем по-надолу в изложението. Тази постановка е несъстоятелна поради това, че почти при всички бизнескомбинации цената, за която един актив (нетни активи) може да бъде разменен/и между осведомени и желаещи страни в сделка е равна на справедливата стойност с изключение на част от такива сделки между свързани лица. Тоест в преобладаващата част от случаите на бизнескомбинации ние по-скоро ще имаме равенство между справедливата стойност на придобитите нетни активи и първоначалната стойност на придобиването (платената цена) по сделката при бизнескомбинацията, която според СС №22 се отчита като покупко-продажба в двата си варианта и при този, който се запазва юридическата самостоятелност и при другият, който последната се губи (виж т.3.2. и 3.6. от СС №22). При тази ситуация за посочените случаи не следва да се отчита репутация. За да отчетем все пак такава следва да имаме достатъчно надеждни доказателства, оценки, експертизи и заключения относно справедливите стойности на придобитите нетни активи (разграничимите активи, намалени с разграничимите пасиви), като вероятността тук да отчетем положителна репутация е доста малък, защото всеки купувач при тази ситуация би се опитал да намали цената, като по този начин я изравни със справедливата стойност или при такава невъзможност се откаже от такава неизгодна за него сделка, да плати повече отколкото би получил като изгоди. При огледалната ситуация пък по подобен начин ще реагира продавача на придобиваното предприятие, като и той съответно ще се стреми към постигане на уравнение на двете величини. Според мен надеждни доказателства биха били няколко еднопосочни (сходни) оценки на актив или група активи от различни независими оценители или експерти по този род активи, като усреднената оценка значително превишава или е по-ниска от от последно коментираната цена на продажбата. При такава ситуация, ако сделката приключи с такива ценови параметри бих отчел репутация, както вече казах това би било възможно, ако продавача/купувача не е добре информиран и осведомен за справедливите стойности на продаваните от него нетни активи. След като изясних защо в повечето случай не следва да се отчита репутация, ще илюстрирам грешката, която допускат много колеги, като задължително отчитат репутация, защото приемат балансовите стойности на придобитите нетни активи от счетоводния баланс на придобиваното предприятие за техни справедливи стойности. Пример: Предприятие А придобива предприятие Б, като последното след датата Х на бизнескомбинацията престава да съществува. Първоначалната стойност на придобиването (платената цена), която следва да плати придобиващото предприятие е 500 000 лева. Разграничими активи и пасиви в предприятие Б – нетни активи (НА). Стойности на разграничимите НА по баланса на Б към дата Х Справедливи стойности на разграничимите НА на Б към дата Х . 1 2 3 Амортизируеми активи 300 000 360 000 Материални запаси (МЗ) 50 000 65 000 Парични активи 100 000 100 000 Пасиви (25 000) (25 000) Придобити разграничими нетни активи 425 000 500 000 Репутация + 75 000 0 Ако допуснем грешката да отъждествим балансови стойности и справедливите такива ще отразим в счетоводния баланс на придобиващото предприятие данните за разграничимите активи и пасиви от колонка 2 на таблицата, като ще запишем към амортизируемите активи и положителната репутация за 75 000лв. В другия случай ще покажем в баланса на придобиващото предприятие нетни активи от колонка 3 на таблицата без да отчитаме никаква репутация, което и изведах, като правилна постановка за отчитане на този род сделки. Разликата в стойностите между колона 2 и 3 е както виждате в тези на непаричните активи позиционирани на първите два реда. На третия ред са паричните активи, които се отчитат по номинал и това са най-вече пари в брой, депозити, чекове, текущи вземания и др.подобни, които при такива сделки са доста незначителна част и при тях няма как да има разлика в оценките затова няма да обръщаме повече внимание върху тях. За МЗ стойностите в колона 3 са определени по правилата на буква „в” от т.5.2. на стандарта и затова стойността е 65 000лв. вместо балансовата

Укриването на данъци предвижда съд и за счетоводителите Данъчните власти са си поставили за цел и стремежът им е да предотвратят неплащането на сумите към държавата. За да се укрият данъци се прилагат разнообразни схеми – чрез подставени лица, смяна на собствеността на фирмата, сделки, осуетяващи събирането на публичните задължения и т.н. От 2015 година насам по започнати 156 производства са завършени едва 30 като постъпилите суми в държавната хазна възлизат на 6.6 милиона лева. Собствениците на фирми вече не са единствените, които ще носят отговорност, когато говорим за случаи на укриване на данъци и осигуровки. Наравно с тях за подобни деяния могат да се окажат виновни и счетоводителите. Пред закона те ще са солидарни с представителите на дружествата, ако по някакъв начин се установи, че са замесени в схемата. Държавата би могла да им потърси сметка, както се разбра наскоро от тълкувателно решение на Върховния касационен съд. То беше направено като официална позиция след питане на главния прокурор. Съдебната практика не е единодушна в това отношение, ето защо се наложи ясно становище по въпроса.Съответните членове в Наказателния кодекс, свързани с престъплението по укриване на данъци и осигуровки, сега намират различни тълкувания. Намесата на прокурор Цацаров със серия от въпроси към съда, се оказа наложителна. Лицата, упълномощени от фирмите да извършват управленски, административни и счетоводни услуги вече наравно подлежат на съдебно преследване, независимо дали съответното дружество е санкционирано с ревизионен акт и административно производство. По настояване на главния прокурор трябваше да бъде изяснено дали укриването на данъци е погазване на Закона за задълженията и договорите, което предполага търсене на гражданска отговорност. Също така и кой би трябвало да застане да носи отговорност пред закона – официалното „лице“ на фирмата или извършителят в лицето на експертите, които се занимават със счетоводството.Трябваше да бъде казано веднъж-завинаги, дали съществуването на ревизионен акт е пречка да бъде предявен граждански иск по същото време за ощетяването на държавата. ВКС няма никакви съмнения, че отговорността пада върху плещите на извършителите, които биха могли да са не само собствениците, но и всеки друг, който представлява фирмата, счетоводителят, пълномощникът. Понеже законът дава възможност на търговеца да ползва услугите на лица, които се грижат за действията по данъчното законодателство, то не би следвало да се измъкват от отговорност при случаи на финансово престъпление.ВКС счита, че искове могат и трябва да бъдат предявявани дори и при изпълнително производство с цел възстановяване на задълженията, но трябва да се преценява дали те не биха затруднили процеса по събирането на сумите. Текстовете в закона гласят, че укриването на данъци в големи размери, които се отнасят за над 3 хиляди лева, се наказва със затвор до 6 години и глоба в размер на до 2 хиляди лева. При особено големи нарушения в размер на над 12 хиляди лева, извършителите ги грози лишаване от свобода от 3 до 8 години, както и изземване на имуществото. Счетоводителите са силно обезпокоени от изявлението от страна на ВКС, но ситуацията засега не е поставена на дневен ред за дискусия и по всичко личи, че вероятно е окончателна. Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Облагане при прехвърляне предприятието на ЕТ по ЗДДФЛ Тема: За девет пълни години действие и около четиредесет поправки и допълнения ЗДДФЛ не реши по справедлив и неутрален начин облагането с дънък на доходите придобити от прехвърляне на предприятието на едноличен търговец. Очакваната от експерти в данъците поправка на текстовете по този въпрос не се състоя и в последния ЗИД на ЗДДФЛ от ДВ.бр.95/08.12.2015г. Основна законова рамка: Чл. 26. ал.1, чл.33 ал.11,чл. 48. Ал.1 и 2 от ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА (ЗДДФЛ). Чл.15 от Търговски закон (ТЗ). Мнение: Защо авторът смята, че облагането на дохода придобит от прехвърляне на предприятие на ЕТ по чл.15 от ТЗ не е в достатъчна степен справедлив и неутрален по отношение на данъкоплатците?      Защото на практика един и същ краен икономически резултат, какъвто е прехвърлянето (продажбата на нетните активи) и осребряването на вложения от физическото лице капитал в развитието на бизнеса му се облага по два различни начина и с две различни ставки предвидени в ЗДДФЛ, като размера на ставката зависи единствено от едно несъществено действие, нямащо никакво отношение към крайния резултат от сделката с предприятието на ЕТ. Това действие е заличаването или незаличаването на фирмата на ЕТ, която фирма след сделката по отчуждението на предприятието, което според чл.15 от ТЗ е цялата съвкупност от права и задължения и фактически отношения на бизнеса на ФЛ е само едно наименование, което е в невъзможност да осъществява стопанска дейност предвид и последното решение собственика да се освободи от нетните си активи и да ги превърне в парични позиции. Това се потвърждава и от практиката, където в изключително редки случаи се запазва фирмата (или части от нея), когато тя е знакова за бизнеса на отчужденото предприятие на ЕТ, като това обикновено става като опция в договора за прехвърлянето по чл.15 от ТЗ и увеличава договорената цена на предприятието под формата на добра търговска репутация.     Конкретно става въпрос за следното – при прехвърляне предприятието без заличаване на фирмата облагането на „финансовият резултат” (виж чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ) от прехвърлянето става, чрез включването му към останалият облагаем доход на ЕТ от дейността му до този момент, определен по реда на ЗКПО. При тази ситуация доходът ще се обложи със ставка от 15%, както е според чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ. Тъй, като в ЗДДФЛ няма определение за това що е: финансов резултат от прехвърляне предприятие на ЕТ, ще се позова по аналогия какво вероятно е имал предвид законодателя на текста от чл.33 ал.11 от с.з. „положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието”, със съответната добавка, че тъй като тази формулировка се отнася за доход, а „финансов резултат” е по-широко понятие следва да се има наум, че резултатът от прехвърлянето може да е отрицателен, т.е. договорената цена да е по-ниска от собствения капитал (нетните активи) на предприятието на ЕТ.     Вторият основен случай – облагането при прехвърляне преприятието на ЕТ със заличаване на фирмата според закона ще стане на основание на чл.33 ал.11 на раздел 5 от глава 5 „Доходи от прехвърляне на права или имущество” на ЗДДФЛ, като данъчната основа се определя по реда, който вече цитирахме в горният абзац. Тук крайният стопански резултат е същият – собственика е прехвърлил нетните активи на ЕТ и е сложил парите в джоба си или на сметка, като обаче е пожелал едно наименование изпразнено от съдържание да бъде заличено от един публичен регистър. При тази ситуация данъчната ставка е 10% във връзка с чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ.     За да илюстрирам разликата в данъка ще представя следния пример: ЕТ”Х” е реализирал доход от стопанска дейност в течение на годината 60 000лв. в същото време е прехвърлил предприятието си без да заличава фирмата, като е реализирал доход (положителен финансов резултат) от прехвърлянето 20 000лв. при такава ситуация той следва да плати данък в размер на 12 000лв. (което е /60 000+20 000/х15%) според чл.48 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ. При прехвърляне на ЕТ със заличаване на фирмата при същите параметри на сделката то той следва да плати 11 000лв., което е: (60 000х15%) във връзка с чл.26 ал.1 + (20 000х10%) във връзка с чл.33 ал.11 от ЗДДФЛ. Както виждате разликата в сумата на данъка е 1 000лв. в полза на прехвърлителя на ЕТ, който е поискал и заличаване на фирмата от ТР. Ситуацията обаче става още по-интересна, ако разгледаме същият пример, само че вместо 20 000лв. положителен финансов резултат от сделката по прехвърлянето на предприятието на ЕТ, прехвърлителят е инкасирал 20 000лв. отрицателен такъв. Тогава резултатите биха били: а) без заличаване на фирмата – 6 000лв., което е [60 000+(-20 000)]х15% по чл.48 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ. б)със заличаване на фирмата – 9 000лв., което идва от 60 000лв.х15% по чл.48 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ. плюс нула от чл.48 ал.1 във връзка с чл.33 ал.11 от ЗДДФЛ (тъй като в случая няма доход, по скоро той е отрицателен и закона не предвижда облагане). Както виждате разликата в сумата на данъка този път е 3 000лв. в полза на прехвърлителя на ЕТ, който е обаче не е поискал и заличаване на фирмата от ТР. Да не пропуснем заедно с Вас и една от най-логичните и възможни ситуации – голяма загуба от дейността през годината поради която причина собственика на ЕТ решава да прекрати дейността му чрез прехвърляне на предприятието. За онагледяване вземам данните от първия пример, като замествам 60 000лв. доход от дейността на търговеца със 60 000лв. загуба. Изчисленията са : а) без заличаване на фирмата – 0 лв. данък (-60 000+20 000)х15% б)със заличаване на фирмата- 2 000лв., което е от 0 лв. от по чл.48 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ. плюс 2 000лв (20 000х10%) от чл.48 ал.1 във връзка с чл.33 ал.11 от ЗДДФЛ. От приведените до тук примери, които биха се срещали най-често (но не изчерпват всички възможни ситуации) при реализиран доход по някое от възможните две направления от дейност и от продажба на собственост на ЕТ се вижда, че в зависимост от ситуацията плащаният данък не е неутрален и е възможна значителната му манипулация в рамките на закона разбира се от данъчно задължени лица с добри познания по закона или при наемането на експерти или данъчни консултанти, като крайният икономически резултат, както казахме е идентичен или абсолютно еднакъв. Заключение: Необходимо е според автора

Очаква се ограничение на данъчния кредит при покупка на превозни средства След проведена среща МФ изясни, че страната ни ще иска промяна на процедурата за облагане с данък добавена стойност на превозните средства, а правилата за начисляване на данък за доставката за лични нужди, нашумял напоследък като „данък уикенд“ ще се преразгледат отново. България ще внесе предложение до Европейската комисия за ограничаване правото за ползване на данъчен кредит до 50 на сто при покупка на превозни средства, както е в някои от останалите членки на общността към настоящия момент. Идеята на това желание е облекчаването на бизнеса в страната и по-специално на данъчното третиране, счетоводно обслужване и изчисляването в случаите на употреба на автомобили успоредно за служебни и лични цели. По време на консултациите са разгледани позициите на Националната агенция за приходите и предприятията относно начисляването на данък добавена стойност при употреба на активи за лични нужди т.е. от крайния потребител и опростяването на механизъма за облагане. Очаква се най-скоро провеждането на още срещи между експерти за детайлно уточняване на искането. Има постигнат консенсус във връзка и с уреждането на проблема с облагането на доходите на физически лица ползващи служебни активи за лични цели и отпадане на идеята за деклариране на доход и от тяхна страна, което също ще облекчи административно в голяма степен родния бизнес. Данъчните органи напомнят, че правото за ползване на данъчен кредит може да се използва в период от дванадесет месеца от месеца на събитието, което ще даде достатъчно време на предприятието да определи пропорцията на ползване на актива и да начисли данък за доставката за лични нужди, въпреки, че това отново ще ощети най-много дребния бизнес, тъй като няма да може да се възползва от тези средства за този период от време. Друго съществено, което обещават от агенцията е създаването на вътрешни правила, които би трябвало да доведат до обективни решения при данъчните проверки за коректно начислен ДДС при ситуациите с паралелно използване на активи. Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Счетоводни и данъчни аспекти на загуби от авоари и вземания намиращи се в банка обявена в несъстоятелност Тема: За девет пълни години действие и около четиредесет поправки и допълнения ЗДДФЛ не реши по справедлив и неутрален начин облагането с дънък на доходите придобити от прехвърляне на предприятието на едноличен търговец. Очакваната от експерти в данъците поправка на текстовете по този въпрос не се състоя и в последния ЗИД на ЗДДФЛ от ДВ.бр.95/08.12.2015г. Основна законова рамка: Чл. 26. ал.1, чл.33 ал.11,чл. 48. Ал.1 и 2 от ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА (ЗДДФЛ). Чл.15 от Търговски закон (ТЗ). Мнение: Защо авторът смята, че облагането на дохода придобит от прехвърляне на предприятие на ЕТ по чл.15 от ТЗ не е в достатъчна степен справедлив и неутрален по отношение на данъкоплатците? Защото на практика един и същ краен икономически резултат, какъвто е прехвърлянето (продажбата на нетните активи) и осребряването на вложения от физическото лице капитал в развитието на бизнеса му се облага по два различни начина и с две различни ставки предвидени в ЗДДФЛ, като размера на ставката зависи единствено от едно несъществено действие, нямащо никакво отношение към крайния резултат от сделката с предприятието на ЕТ. Това действие е заличаването или незаличаването на фирмата на ЕТ, която фирма след сделката по отчуждението на предприятието, което според чл.15 от ТЗ е цялата съвкупност от права и задължения и фактически отношения на бизнеса на ФЛ е само едно наименование, което е в невъзможност да осъществява стопанска дейност предвид и последното решение собственика да се освободи от нетните си активи и да ги превърне в парични позиции. Това се потвърждава и от практиката, където в изключително редки случаи се запазва фирмата (или части от нея), когато тя е знакова за бизнеса на отчужденото предприятие на ЕТ, като това обикновено става като опция в договора за прехвърлянето по чл.15 от ТЗ и увеличава договорената цена на предприятието под формата на добра търговска репутация. Конкретно става въпрос за следното – при прехвърляне предприятието без заличаване на фирмата облагането на „финансовият резултат” (виж чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ) от прехвърлянето става, чрез включването му към останалият облагаем доход на ЕТ от дейността му до този момент, определен по реда на ЗКПО. При тази ситуация доходът ще се обложи със ставка от 15%, както е според чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ. Тъй, като в ЗДДФЛ няма определение за това що е: финансов резултат от прехвърляне предприятие на ЕТ, ще се позова по аналогия какво вероятно е имал предвид законодателя на текста от чл.33 ал.11 от с.з. „положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието”, със съответната добавка, че тъй като тази формулировка се отнася за доход, а „финансов резултат” е по-широко понятие следва да се има наум, че резултатът от прехвърлянето може да е отрицателен, т.е. договорената цена да е по-ниска от собствения капитал (нетните активи) на предприятието на ЕТ. Вторият основен случай – облагането при прехвърляне преприятието на ЕТ със заличаване на фирмата според закона ще стане на основание на чл.33 ал.11 на раздел 5 от глава 5 „Доходи от прехвърляне на права или имущество” на ЗДДФЛ, като данъчната основа се определя по реда, който вече цитирахме в горният абзац. Тук крайният стопански резултат е същият – собственика е прехвърлил нетните активи на ЕТ и е сложил парите в джоба си или на сметка, като обаче е пожелал едно наименование изпразнено от съдържание да бъде заличено от един публичен регистър. При тази ситуация данъчната ставка е 10% във връзка с чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ. За да илюстрирам разликата в данъка ще представя следния пример: ЕТ”Х” е реализирал доход от стопанска дейност в течение на годината 60 000лв. в същото време е прехвърлил предприятието си без да заличава фирмата, като е реализирал доход (положителен финансов резултат) от прехвърлянето 20 000лв. при такава ситуация той следва да плати данък в размер на 12 000лв. (което е /60 000+20 000/х15%) според чл.48 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ. При прехвърляне на ЕТ със заличаване на фирмата при същите параметри на сделката то той следва да плати 11 000лв., което е: (60 000х15%) във връзка с чл.26 ал.1 + (20 000х10%) във връзка с чл.33 ал.11 от ЗДДФЛ. Както виждате разликата в сумата на данъка е 1 000лв. в полза на прехвърлителя на ЕТ, който е поискал и заличаване на фирмата от ТР. Ситуацията обаче става още по-интересна, ако разгледаме същият пример, само че вместо 20 000лв. положителен финансов резултат от сделката по прехвърлянето на предприятието на ЕТ, прехвърлителят е инкасирал 20 000лв. отрицателен такъв. Тогава резултатите биха били: а) без заличаване на фирмата – 6 000лв., което е [60 000+(-20 000)]х15% по чл.48 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ. б)със заличаване на фирмата – 9 000лв., което идва от 60 000лв.х15% по чл.48 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ. плюс нула от чл.48 ал.1 във връзка с чл.33 ал.11 от ЗДДФЛ (тъй като в случая няма доход, по скоро той е отрицателен и закона не предвижда облагане). Както виждате разликата в сумата на данъка този път е 3 000лв. в полза на прехвърлителя на ЕТ, който е обаче не е поискал и заличаване на фирмата от ТР. Да не пропуснем заедно с Вас и една от най-логичните и възможни ситуации – голяма загуба от дейността през годината поради която причина собственика на ЕТ решава да прекрати дейността му чрез прехвърляне на предприятието. За онагледяване вземам данните от първия пример, като замествам 60 000лв. доход от дейността на търговеца със 60 000лв. загуба. Изчисленията са : а) без заличаване на фирмата – 0 лв. данък (-60 000+20 000)х15% б)със заличаване на фирмата- 2 000лв., което е от 0 лв. от по чл.48 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от ЗДДФЛ. плюс 2 000лв (20 000х10%) от чл.48 ал.1 във връзка с чл.33 ал.11 от ЗДДФЛ. От приведените до тук примери, които биха се срещали най-често (но не изчерпват всички възможни ситуации) при реализиран доход по някое от възможните две направления от дейност и от продажба на собственост на ЕТ се вижда, че в зависимост

Подаваме болнични онлайн от първи януари От началото на 2016 година от НОИ въвеждат дългоочакваната услуга за подаване на болничните чрез онлайн система. Тази новост вече е обнародвана в държавен вестник и влиза в сила от 01.01.2016г., като от тогава ще можем да подаваме до две удостоверения за изпл. на обезщетения на хартиен носител, до десет удостоверения на електронен носител на място в НОИ, а над десет удостоверения – единствено по електронен път. Предаването на документацията онлайн ще става с КЕП на осигурителя или на пълномощник. От осигурителния институт ще осигурят безплатен софтуер за генериране на файлове за онлайн предаване на данните. С въвеждането на новия ред обаче ще се съкратят и сроковете на осигурителите или по-скоро на обслужващите ги счетоводни къщи за подаване на данните – това вече ще става до десето число! Регистрирането в онлайн приложението на осигурителния институт ще може да става още от декември тази година през официалния уебсайт на НОИ. По досегашния ред ще се подават данни, представени пред осигурителите в срок до края на 2015 година.Подробности вече са публикувани в сайта на осигурителния институт – раздел Електронни услуги.   Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Oтчитане и облагане на ДМА от собствено производство Изразяваме нашето становище по повод запитване относно:„Защо сумата от счетоводната операция Дт 204 / Кт 303 е включена в ГДД в общо приходи, след като не е минавала през група 70?“ По отношение на облагането с корпоративен данък отговорът е формулиран в текста на чл.18 ал.1 – „Данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон”. От този текст се разбира, че за данъчни цели се приемат правилата за определяне на счетоводния финансов резултат по правилата на националното счетоводно законодателство (ЗСч.-ДВбр.98/2001г. и НСФОМСП-ДВ бр.30/2005г.), затова и тази операция за е попаднала в ГДД по чл.92 от ЗКПО в „приходи общо”, тъй като същата сума е в приходната част на ОПР от 2012г. на дружеството в статия 3.- „Разходи за придобиване на активи по стопански начин”. Това е и отговорът на въпроса защо тази сума е посочена в приходите на декларацията и нейното третиране по закона за корпоративното облагане.        Разбира се този отговор не е пълен и не отговаря на основното Ви питане, защо тази транзакция е представена в ОПР в приходната част след, като не е отчетена по сметки за приходи от група 70? Това произтича от основните принципи на ЗСч. чл.4 ал.1 т.1 и 4, а именно текущо начисляване и съпоставимост на приходи и разходи или с други думи, след като текущо сме начислявали разходи през годината по гр.60 и сме ги трупали, като себестойност по дебита на с-ка Продукция (шифър с-ка 303) и ако същата в края на годината остане нереализирана, ще отчетем ли фин. резултат – не разбира се, защото няма да има съпоставимост на направените разходи със съответстващи им приходи през периода, освен това гр.60 ще е приключена, но по с-ката на фин. резултат (с-ка 123) няма да има записвания, тъй като направените разходи ще са материализирани във вещева продукция и поради това се налага коригиращо перо в ОПР, за да представим дейността си в съответствие с действителното положение (вярно и честно) без да отчитаме загуба и то от непродадена продукция и затова законодателят е посочил такова кор. перо в приходната част на ОПР, а именно статия 2 „Увеличение на запаси от продукция и НПр.” По МСС тези коригиращи пера са в разходната част на Отчета за дохода но със знак „минус”, т.е. нетен отчет за дохода, но това е въпрос на практика и законодателни решения. Или в нашият пример в ОПР ще е представена сумата като разходи за дейността (в разходите) и в Приходи от дейността (в приходите) в перо „Увеличение на запасите от п-я и НП”, при което резултатът (печалба/загуба) ще бъде нулев, както и междувпрочем трябва да се види в края на периода. Вашият случай е идентичен с горе обяснения с тази разлика, че при Вас в края на отчетният период се наложи промяна в инвестиционните намерения поради регулационни режими, които сме обсъждали с Вас по-рано в края на м.г. и готовата продукция на склад трябваше да се трансформира в ДМА (специфично оборудване) за отдаване под наем и за собствено ползване. Това обуславя и взетата операция дебит 204/ кредит 303, но това не променя казаното по-горе от това че сме произвели ДМА собствено производство, които са в наличност и наша собственост няма как да претърпим загуби за въпроснбата сума, затова транзакцията е посочена в ОПР в статия „Разходи за придобиване на активи по стопански начин”, която е корективна такава, което подсказва и самото и наименование – това е единствената статия от приходната част на ОПР с наименование „разходи”. До същият фин. резултат и представяне в ОПР щеше да се стигне и ако осчетоводяването би било Дб. 60/ Кт. 401; след което Дб. 613 (207) / Кт. 60 и Дб. 204 / Кт. 613, но всичко това би станало, ако още от началото на отчетния период сме имали точно тези намерения да произведем сами необходимите ни за дейност и/или отдаване под наем ДМА. Затова осчетоводяването и представянето на тези операции са правилно показани в ГФО, ГДД и текущото счетоводно отчитане през 2012 година на дружеството Ви, както и тяхното изражение във финансовият резултат за с.г. Автор: д.е.с Пламен Ангелов Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Вземат мерки срещу схемите с продажби на фирми Вследствие на честите злоупотреби с прехвърляне на предприятия и кражба на имоти, правосъдното министерство съставя екип за създаване на промени в законодателството. Главната цел на екипа ще бъдат промени в Правилника по вписвания, Наредба 32 за служебните архиви на нотариусите и Търговския закон, които да сведат до минимум злодеянията с покупко-продажба на предприятия и имоти. Наложителните мерки са резултат от заключението на инспектората на министъра на правосъдието след ревизиране на офисите на Агенцията по вписванията през 2015г. При проверките не са засечени несъответствия и нарушения в Агенцията, а проблемите се оказват в законите и по-специално в слабия контрол. По график „ремонта“ на законодателството трябва да е факт през месец октомври тази година и готов за гласуване. Идея номер едно е да се изповядват пред нотариуси управленческата дейност и покупко-продажбата на фирми и дялове, като те ще правят справка за самоличността на лицата, замесени в сделките, в националния регистър ЕСГРАОН. При заявяване на промяна в обстоятелствата в Търговския регистър, непременно ще се предоставя на служителите по регистрация заверената пред нотариус документация. Първата работна среща е запланувана за началото на септември и в нея ще участват нотариуси, служители на прокуратурата, адвокати, специалисти от сферата на информационните технологии, както и представители на агенции, министерства, асоциации и сдружения. От правосъдното министерство готвят и усъвършенстване на регистъра за пълномощните, в който към момента не фигурират пълномощните, подписани от капитани на кораби, кметове и дипломатически служители. Идеята е всички институции да могат да правят моментална сверка на представената документация. Разгледай още Вземат мерки срещу схемите с продажби на фирми Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Load More