Данъчно третиране на придобита стока от ЕС и последваща продажба към ДНЗЛ Фирма „Хикс“ ЕООД, регистрирана по ЗДДС в България, придобива риболовни стоки от дружество, регистрирано по ЗДДС в Германия. Има издадена за съответното придобиване фактура. Стоката не пристига в България, а се изпраща директно на физическо лице в Испания. Транспортът е за сметка на българското дружество, което издава фактура за продажбата на стоката на физическото лице в Испания. Във връзка с изложеният казус е поставен следният въпрос: Какво е данъчното третиране на горепосочените доставки?   От изложеното в казуса може да установим следните фактически обстановки: 1. Имаме доставка на стоки от данъчно задължено лице в Германия, до такова в България като самите стоки се транспортират от Германия директно до крайния получаел в Испания. 2. Доставка на стоки от регистрираната по ЗДДС фирма „Хикс“ ЕООД на физическо лице (данъчно незадължено), което е установено на територията на друга държава членка, в случая Испания. Имаме две последователни доставки и едно единствено движение на стоката между Германия и Испания.   Относно първата доставка според чл. 62 от ЗДДС „Мястото на изпълнение на Вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.“  Също така ал. 2 гласи, че независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на придобиването е на територията на страната, когато придобиващото лице е регистрирано по закона за ДДС и е осъществило придобиването им с идентификационен номер издаден в страната, като имаме предвид, че ал. 2 не се прилага, ако лицето има доказателства, че придобиването на стоките е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали. От тук можем да заключим, че щом сме придобили стоката с идентификационния си номер по ЗДДС и не представим доказателства, че стоката е обложена в Испания, ВОП-ът е с място на изпълнение в България. Това означава, че данъкът е изискуем от Българското дружество според чл. 84 от закона като същото се извършва с протокол по чл.117, ал.1, т.1.   Относно доставката на стоката до крайния потребител в Испания, според чл. 14. ал.1, т. 1-3, то дистанционна продажба е тази, при която са налице следните едновременно следните условия: – стоките трябва да се изпращат или транспортират за сметка на доставчика от територията на държава членка, която е различна от тази, в която транспортът приключва. – доставчикът на стоките трябва да е регистриран по ДДС в държава членка, която е различна от тази, в която транспортът приключва. – получателят по доставката е данъчно незадължено лице От изложеното в казуса е ясно, че последователната доставка между фирмата и физическото лице в Испания, отговаря на посочените условия. Мястото на изпълнение на тази доставка е според чл. 20 от ЗДДС. Там прочитаме, че при условията на дистанционна продажба мястото на изпълнение е на територията на държавата членка, където е приключил транспорта, когато имаме налице следните условия: Доставчикът е регистриран по закона за ДДС на основание, различно от това за ВОП. Извършените дистанционни доставки за държавата членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, която е определена в законодателството на съответната страна. С оглед гореизложения казус, можем да заключим, че мястото на изпълнение е на територията на страната. Това ще бъде така до надвишаване на прага определен в Испания или при регистрация на дружеството за целите на ДДС в Испания.   Като заключение може да разгледаме правото на приспадане на данъчен кредит по доставката с характер на ВОП и самоначисления ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Член 69, ал. 1 ясно ни казва, че регистрираното лице има право да приспадне начисленият данък, когато стоките и/или услугите се ползват за основната дейност и за целите на извършваните облагаеми доставки Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Данъчно събитие при онлайн търговията     Основната икономическа дейност на “Хикс” ЕООД е продажба на стоки чрез електронен магазин на българския пазар. Поръчаната стока се изпраща до клиента чрез куриерска фирма, с която дружеството има сключен договор за извършване на пощенски парични преводи и съответно Хикс ЕООД не отчита продажбите чрез касов апарат. Клиента заплаща стойността на поръчаната стока на куриера, който от своя страна я превежда по посочената в договора банкова сметка на Хикс ЕООД. Между моментът на фактическото прехвърляне на правото на собственост върху стоката и получаването на паричното плащане по банковата сметка на дружеството от куриерската фирма има разлика от няколко дни, като често това време включва два различни периода. Кога възнква данъчното събитие за Хикс ЕООД според закона за данък добавена стойност – в деня на продажбата на стоката или в деня на получване на сумата? Данъчното събитие и моментът на възникването му са разгледани в глава втора от ЗДДС и по-специално в член 25. „Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16.“ Общото правило според чл. 25 е, че моментът на данъчното събитие е денят, в който е прехвърлена собствеността върху стоката. Ако се насочим обаче към изключенията, ще намерим ясен отговор на конкретния въпрос в ал. 3, т. 4, където недвусмислено е указан моментът на данъчното събитие в случаите на електронна търговия и това е: „датата, на която доставчикът получи плащането – при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път;“ Този специален ред се прилага при всички ситуации на търговия от разстояние по смисъла на Закона за защита на потребителите, без значение какви комуникационни средства са използвани за сключването на договор за продажба от разстояние. Важно е да отбележим, че тази разпоредба определя единствено периода за начисляване на данък добавена стойност при продажбите от разстояние и не касае ЗКПО и счетоводните стандарти. Редно е ако клиентът например е придобил стоката на 30ти декември 2019г., а сме получили плащането на 2ри януари 2020г., да отчетем прихода за отчетната 2019та година, да отразим намлението в отчетната стойност на стоките във финасовия отчет за 2019г. и да заплатим корпоративния данък до 31.03.2020г. без значение, че ще начислим ДДС на продажбите в периода януари 2020г.   Изготвил Виктор Кирилов Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Данъчно третиране на дистанционни продажби За да отговорим как се третират дистанционните продажби според закона първо е нужно да отговорим на въпроса какво е дистанционна продажба. Дистанционна продажба имаме тогава, когато ДЗЛ (данъчно задължено лице) от една държава членка доставя стоки на клиент, който се намира в друга държава членка и към датата, в която е възникнало данъчното събитие, не е регистриран по закона за ДДС. Най-често такива клиенти са физическите лица (крайните потребители). Изключение от правилото за дистанционни продажби са определени стоки, за които е без значение дали са спазени условията относно транспорта, доставчика и получателя и при тях не се прилага режима за облагане на дистанционните продажби. Като тези стоки са: – Нови превозни средства.  – Стоки, които биват монтирани и/или инсталирани за сметка на доставчика.  – Стоки, които имат специален ред за облагане на маржа на цената им. За да имаме дистанционна продажба трябва да имаме налице следните обстоятелства: Стоките трябва да бъдат изпратени или транспортирани за сметка на доставчика от територията на една държава членка до територията на друга. Ако стоките са внесени от трета страна и отиват в страната, в която се изпращат се счита, че те са изпратени от държавата членка, която е направила вноса. Ако имаме дистанционна продажба на стоки между държавите А и В, обаче стоката е внос от трета страна C, когато стоката влезе в ЕС на територията на друга страна D. Тогава приемаме,че транспортът е започнал от държава D и от този момент вече продажбата ще изпълнява изискванията за дистанционна продажба.   След като вече имаме представа какво представляват дистанционните продажби, можем и да отговорим как се облагат те. Според разпоредбата на ЗДДС, ако една фирма е със седалище в България и извършва доставки на данъчно незадължени лица например във Франция, то мястото на изпълнение на тези доставки ще е в България, докато не настъпи момента, в който ще трябва да се регистрира за целите на ДДС във Франция. Този момент се определя от така наречения праг за регистрация при условията на дистанционни продажби. Всяка държава членка сама определя този праг, до достигането на който „облекчава“ дистанционните продажби и Франция е избрала това да е сумата от 100 000 евро. Самият режим на облагане на дистанционните продажби е изключение от общия принцип на облагане като предвижда облагане в държавата членка на произхода. Той се прилага, когато има много нерегистрирани по ДДС купувачи от различни страни членки и самите продажби са с малък обем. Така за да се избегне неудобството да се регистрират във всяка държава е създаден този праг на дистанционни продажби и преди достигането му не възниква задължение за регистрация във всяка една от тези държави. Всяка държава сама определя своя праг като този на България е 70 000 лв. Мястото на изпълнение на доставки на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на България, когато са налице следните условия: Доставчикът е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Извършените доставки в условията на дистанционна продажба на територията на страната надвишават 70 000 лв.   И накрая да дадем пример за определяне на мястото на изпълнение  при дистанционна продажба. Ако доставчик от Франция извършва продажби на лица, които са нерегистрирани по ДДС от България, то мястото на изпълнение ще бъде във Франция, докато се достигне определения праг за България от 70 000 лв.   В момента, в който се надхвърли този праг, за фирмата доставчик от Франция ще възникне задължение за регистрация за целите на ДДС в България, като важното е, че тя трябва да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 7 дни след възникването на доставката, чрез която се надхвърля този праг. Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Данъчно третиране на тристранни операции Що е то тристранна операция? Тристранната операция е сделка по продажба на стока между три лица, които са регистрирани за ДДС целите в три различни държави-членки на ЕС, като едното лице се явява единствено посредник, а стоката пътува директно между другите две лица.   На кои условия трябва да отговаря една сделка за да бъде класифицирана като тристранна?  Според чл. 15 от ЗДДС за да е налице тристранна операция е необходимо тя да отговаря едновременно на следните условия: „1. Регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);  2. Стоките се транспортират директно от А до В;  3. Посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;  4. Придобиващият начислява ДДС като получател по доставката“  Тъй като е често срещана грешка е важно е да отбележим, че не е тристранна операция ситуацията, при която две от лицата в сделката са регистрирани по ДДС в две различни членки на ЕС, а третата не се намира в Общността!   Нека разгледаме тристранните операции от гледната точка на регистирано в България дружество и при трите възможни варианта. I. Българското дружество като прехвърлител. При тази хипотетична сделка българското дружество (прехвърлител) издава фактура на посредник в Гърция, а стоката изпраща директно до крайния клиент по сделката (придобиващия), който се намира в Румъния. От гледна точка на българското дружество и ЗДДС, доставката до гръцкия посредник е облагаема с нулева ставка и се документира с фактура, в която е вписан валидният VAT номер на посредника. Фактурата се отразява в кл. 20 в дневника на продажбите и в кл. 15 в справката-декларация, а също така и във VIES декларацията.    II. Българското дружество като посредник.  Това е най-интересната и специфична ситуацията, при която възникват най-много въпроси. Да речем, че гръцко дружество продава стоки на българското дружество, което пък ги препродава на румънска фирма, като стоката се транспортира директно от Гърция до Румъния. При тази обстановка гръцкото дружество ще състави invoice  за вътреобщностна доставка към валидния български ДДС номер. Българската фирма трябва да отрази получения invoice в клетка 15 от дневника за покупки и в клетка 30 от ддс декларацията. Важно е да наблегнем, че българското дружество не съставя никакви протоколи по получения invoice и не начислява ддс! В този случай мястото на изпълнение е на територията на Румъния и придобиването, което правим като посредник в тристранна операция за нас е освободено – ДДСто трябва да се начисли от придобиващия в Румъния. За осъществената последваща продажба към румънския клиент, българското дружество следва да състави фактура, в която фигурира валиден VAT номер на клиента. Член 114 ал. 3 от ЗДДС ни разяснява, че като основание за неначисляване на ДДС трябва да впишем „чл. 141 2006/112/ ЕО“. Така съставената фактура се посочва в кл. 25 от дневника за продажбите и кл. 18 от справката-декларация, а също така и във VIES декларацията (четвърта колона) в същия данъчен период, в който е издадена. Важно е да се снабдим и с писмено потвърждение за получаването на стоките от придобиващия в тристранната операция, което доказва, че мястото на изпълнение е територията на Румъния и ни освобождава от задължението да начислим ДДС (чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС). Срокът за снабдяването с всички документи е до края на данъчния период, следващ данъчния период на възникване изискуемостта на данъка. В противен случай ДДСто се начислява с протокол от нас, като ЗДДС дава възможност, протоколът да се анулира при последващо набавяне на документацията. Често задаван въпрос е дали за посредника в тристранна сделка възниква задължение да се регистрира по ДДС в крайната държава, където пристига стоката? Отговорът категорично е не. Именно избягването на задължения за регистрации за целите на ддс в множество държави-членки е една от причините за въвеждане на този опростен режим.   III. Българското дружество като придобиващ.  При последната хипотеза гръцки доставчик продава стока на румънска фирма, която я прехвърля на българско дружество, а стоката се транспортира директно по маршрута Гърция-България. В тази ситуация вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на българска територия и данъкът трябва да се начисли от българското дружество – продобиващ в тристранната операция. Протоколът се включва в СД по ЗДДС в клетка 31 и в дневника за продажбите в клетки 13 (основата) и 15 (начисления данък). При положение, че закупените стоки ще се ползват за последващи облагаеми сделки, то за самоначисленото с протокола ДДС възниква право на данъчен кредит. За ползването на ДК съставения протокол се включва в справката декларация в кл. 31 и в дневника за покупките в клетки 10 (основата) и 11 (начисления данък). Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Данъчно третиране при транспорт на служители до местоработата Дружество „Х“ има желание разходите за гориво на личните автомобили, с които служителите му се придвиждат от домовете си до работното място да бъдат за негова сметка. За зарежданото гориво служителите ще предоставят на „Х“ фактури, издадени към идентификационния номер на дружеството. Как се третират тези разходи от ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ЗДДС?   Възприемат ли се възстановените от дружеството суми за гориво на служителите като техен доход и дължат ли се осигурителни вноски и данъци? а/ Според чл.24, ал.2, т.9 на ЗДДФЛ сумите за транспорт до работното място, които не се облагат с данък върху разходите по ЗКПО не се включват в облагаемия доход на служителите. Правейки прочит на ЗКПО и по специално на член 210, стигаме до извода, че не са обект на облагане с данък върху разходите социалните разходи по транспортирането на служители до работното място. Вече знаем, че за да бъде един разход определен като социален разход в натура, той трябва да е достъпна за всички служители на дружеството социална придобивка, а също така не бива да има парични взаимоотношения между дружеството и служителите, ползватели на придобивката. В случаите, когато разходите не отговаят на условията за социални р-ди в натура, ги класифицираме като разходи, несвързани с дейността и съответно правим увеличение на резултата в данъчната декларация (чл. 26, т.1 от ЗКПО). Проблемния момент в конкретния казус е това, че транспорта се осъществява с „леки автомобили“. В чл.210 ал.2 от ЗКПО изрично е упоменато, че в тази ситуация разходът се облага с данък по чл.204 от ЗКПО. От казаното до тук правим заключение, че не можем да се възползваме от чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ  за въпросните транспортни разходи и трябва да ги разглеждаме като облагаеми доходи за служителите. б/ КСО ни казва, че осигуровките се изчисляват върху всички възнаграждения без значение дали е налице начисляване/изплащане, а също така и върху „други доходи от трудова дейност“. Аналогично и ЗЗО търси здравни вноски върху същата тази база (чл.40, ал.1, т.1). Отваряйки Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски с надеждата да открием изключение от общия случай в КСО, оставаме разочаровани, тъй като в изчерпателния списък не намираме изрично посечени като доходи, върху които не се дължат осигуровки въпросните разходите за транспорт. Обобщено казано нормативната уредба е недвусмислена, че възстановените разходи за гориво на служителите в конкретния случай са техен доход, върху който се начисляват осигуровки и данък общ доход.   Налице ли е правото за ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от бензиностанциите. Закона за данък върху добавената стойност отбелязва, че нямаме право да приспаднем данъчен кредит в случаите, когато закупените материали са предназначени за безвъзмездна доставка или ако не могат да се свържат с дейността на дружеството (чл.70). Интересно за конкретния казус изключение от общото правило можем да намерим в чл. 70, ал.3, т.2, където прочитаме, че закона допуска да приспаднем ДК ако дружеството извършва „транспортно обслужване“ на своите кадри от домовете им до работното място, като условията са обслужването да е безвъзмездно и да е свързано с дейността на дружеството. В конкретната обстановка обаче, не можем да твърдим че имаме „транспортно обслужване“ и нормативната база разглежда възстановените разходи за гориво като обикновена безвъзмездна доставка, за която не можем да се възползваме от опцията данъчен кредит.     Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Данъчно третиране на предоставени карти за ползване на спортни услуги Дружество Х е лидер на европейските пазари в доставките на стимулиращи социални придобивки и притежава регистрирания продукт „Спорт“. „ Спорт“ е продукт под формата на карта, които предоставя право на притежаващия го да посещава спортни занимания, в различни обекти на територията на Р. България. Картата е собственост на фирмата, тя има уникален номер и името и фамилията на ползвателя, както и името на клиента/работодателя. Клиентът или работодателя заплаща на дружеството абонамент за картата. Ползвателите на картата не могат да получат картата (продукта) ако са извън компанията, в която работят. Финансирането от страната на компаниите на картите „Спорт“ са:   1. Финансирането е 100% от страна на работодателя; 2. Финансирането е 100% от страна на служителя; 3. Финансиране и от двете страни;   Във връзка с изложените факти са поставени следните въпроси: 1. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако работодателят  предоставя картата под формата на социални придобивки в натура по смисъла на ЗКПО и какви ще бъдат ако работодателя им предоставя пари вместо карти? 2. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако картата се предоставя на част от служителите и какви ще бъдат ако работодателя предоставя пари вместо карти? 3. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако картата се предоставя на всички или само на определена част от служителите, но се удържа цялата сума или някаква част за картата от работните заплати на служителите? 4. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако работодателя предоставя карта на всички или само на определена част от служителите, но цялата сума се заплаща от служителя? 5. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако работодателя дава избор на служителите да избират дали да получат карта или друга социална придобивка?   За да сме максимално обективни трябва първо да отговорим на въпроса как се облагат социалните разходи. Тяхното облагане по реда на ЗКПО или ЗДДФЛ е според тяхната форма на предоставяне. Дадени разходи за данъчни цели се третират като социални, предоставени в натура, според това какви са конкретните отношения между работодателя и наетите лица. Първо трябва да анализираме дали те са социални разходи за да определим данъчното третиране на разходите и след това да видим дали съответните придобивки са в натура или не. Дефиницията, която е дадена в ал. 1, т. 34 от ДР на ЗКПО за социални разходи е, че могат да бъдат отчетени определените разходи като социални придобивки  по чл. 294 от КТ, които са предоставени по реда и начина описан в чл. 293 от КТ. Като условието  е придобивките да са достъпни за всички служители. В същото определение е заложен критерий, който дава определение дали социалните придобивки са предоставени в натура или не. Определението се съдържа в ал. 1 , т.34 от ДР на ЗКПО, където се казва, че няма предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и наетите лица има парични взаимоотношения свързани с получените социални придобивки. Ако приемем, че разходите могат да бъдат  определени като социални, тогава обстоятелството дали те са предоставени в натура или не, е ключово за да се определи тяхното данъчно третиране. И по точно, ако са предоставени в натура, подлежат на облагане с данък върху разходите според чл. 204 от ЗКПО. Ако не са предоставени в натура, тогава трябва да приложим разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО , който казва, че социалните разходи, които не са в натура и представляват доход на физическо лице трябва да бъдат обложени и по реда на ЗДДФЛ. За да можем да дадем по- точен отговор на поставените въпроси трябва да определим дали придобивките са в натура или не. За да определим даден социален разход в натура е нужно между работодателя и служителя да няма парични взаимоотношения във връзка с получените придобивки. Ако се позовем на решение от ВАС от 28.01.2014 г с номер 1084 следва, че в общия случай при предоставянето от работодателя на служителите споменатата „карта“ за  спорт е предоставяне в натура, само ако между тях не възникват парични взаимоотношения. С оглед на решението можем да отговорим на поставените въпроси:   В този случай предоставената придобивка в натура е достъпна за всички служители, тогава имаме изпълнение на условията в ал. 1 , т. 34 от ДР на ЗКПО и тогава прилагаме разпоредбата на чл. 204 , т.2 от ЗКПО. Ако вместо карти, работодателя предоставя пари тогава прилагаме чл. 205 от ЗКПО.   Ако работодателят предоставя картата на една част от служителите, тогава не изпълняваме условието тя да е достъпна за всички и не следва да имаме социален разход. По скоро можем да го разгледаме като разход за възнаграждение, ако само част от служителите получават придобивката. Това означава, че не подлежат на облагане с данък върху разходите, а те са данъчно признат разход.   Този въпрос може да го разгледаме от две гледни точки. Първата е, когато картата се предоставя на всички служители, но се удържа цялата или част от сумата от възнагражденията на лицата. В този случай нямаме социален разход, който да е предоставен в натура, тъй като между служителите и работодателя възникват парични взаимоотношения. Щом нямаме разход в натура трябва да приложим чл. 205 от ЗКПО, които ни казва да се позовем в прилагане на ЗДДФЛ. Другият случай е, когато картата се предоставя на част от служителите и работодателя удържа част или цялата стойност от техните възнаграждения. По отношение на частта от стойността на картата, която работодателя поема за негова сметка трябва да се приложи решението, което е изразено в предишния случай.   Ако приемем, че работодателят е предоставил картата на някои служители или на всички и те поемат цялата сума за нея, тогава не е налице каквато и да е социална придобивка.   Ако работодателят дава възможност на всички служители да изберът дали да получат карта или друга придобивка имаме изпълнение изискването социалните разходи да са общодостъпни. Ако приемем, че на всички служители се дава избор на социална придобивка, а те избират как да я използват- дали да е под формата на „ карта“ или под друга такава, т.е данъчното облагане на този разход се разглежда от това дали е предоставен в

Данък МПС – актуални изменения в сила от 2019 година Казус (тема): Обекти, субекти, деклариране, данъчна основа и срокове за начисляване и плащане на данък върху моторните превозни средства. Резюме: В коментара си по темата авторът Пламен Ангелов – регистриран одитор изяснява промените в нормативната уредба във връзка с декларирането, изчисляването и плащането на данък МПС от техните собственици във връзка с последните изменения по нормативната база в сила от 01.01.2019г. За МПС, като част от по-голямата група на пътните превозни средства се отнасят следните текстове и размери на данъци формулирани в чл.55 от ЗМДТ : 1. За най-масовата група леки автомобили и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. (последните са нов таргет на МФ за автомобили с наличие на сертификат N 1, които по регистрация са товарни, а по функционалност предимно  леки) годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се  определя  по следната формула: ГДПС = ИмК x ЕК, където: ГДПС е годишният размер  на данъка  върху превозните средства за леки и товарни автомобили  с  технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т; ИмК е имуществен компонент ЕК е екологичен компонент имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от  мощността на двигателя,  коригирана  с коефициент в зависимост от годината на  производство на автомобила, по следната формула: ИмК = СkW x Кгп, където: СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен  общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници: А)Мощност на двигателя в киловати до 55 kW включително – от 0,34 до 1,20 лв. за 1 kW; над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW; над 74 kW до 110 kW включително – от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW; над 110 kW до 150 kW включително от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW. над 110 kW до 245 kW включително от 1,60 до 4,80 лв. за 1 kW. над 245 kW от 2,10 до 6,30 лв. за 1 kW.   Б) Кгп е коригиращ коефициент за  годината на производство  на автомобила следните  размери: Брой на годините от годината Коефициент на производство, включително   годината на производство   Над 20 години   Над 15 до 20 години включително 1,1   1 Над 10 до 15 години включително   Над 5 до 10 години включително 1,3   1,5 До 5 години включително 2,3   екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници:   Екологична категория Коефициент         1.Без екологична категория, и с такава „Евро 1“ и „Евро 2“   2. „Евро 3” 3. „Евро 4”    1,1 до 1,4     1        до  1,1   0,8 до 1,0 4. „Евро 5”      0,6 до 0,8 5. „Евро 6“ и „ЕЕV“      0,4 до 0,6   Законодателят е определил, че когато в регистъра  на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория. Такава информация обаче се съдържа в талоните на автомобилите  от около десетина години така, че информацията може да е в полза на данъкоплатците. Запознатите с изчисляването на данъка до 2018г. включително ще забележат, че във формулата се е появил нов компонент, който е усложнил изчисленията за определяне на данък ПС този нов компонент е номиниран, като екологичен и е включен по изричното настояване на общините във връзка с мероприятията им за намаляване замърсеността в градската среда от финни прахови частици. Освен този нов компонент от 2019г.ще се забележи и включването на нови интервали в таблиците за мощност на двигателя и коригиращия коефициент за годината на производство и променените им стойности, като най-открояваща е тази за новите автомобили до 5 години, където коригиращия коефициент за годината на производство е намалял от 2,8 на 2,3. За илюстрация на сложната формула ще приведем примери с изчисления на данък ПС за леки и товарни  автомобили  с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. Пример 1: Изчисляване данъка на автомобил за 2019г., произведен през 2009г. с мощност 90 кВт, като община „Х” е определила данък от 1,80 лв./кВт(виж интервала по т.4 над 74 кВт до 110 кВт.), както и екологичен коефициент за „Евро3”, какъвто е сертификата на автомобила от 1,05 (виж интервал 2 от таблицата за екологичната категория). Конкретния размер на данъка за този автомобил в посочената община ще се изчисли по формулата от закона : ГДПС = ИмК x ЕК   = (90 х 1,80) х 1,3 х 1,05 или 162 х 1,3 х 1,05 = 221,13 лева за цялата 2019 г Пример 2: ……. За да се запознаете с пълният текст на коментара, може да се обърнете, към държателят на правата по него фирма „РС Издателство и Бизнес Консултации” или на техният сайт:  http://www.portalschetovodstvo.bg/avtor/plamen-angelov-83.htm. При необходимост от допълнителни въпроси или изясняващи коментари може да се обърнете към автора на ел.поща  office@anodit.com или facebook – Счетоводна къща Ангелов Одитинг.   Кои са лицата упражняващи свободна професия? Наредбата ни препращат към Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В параграф 1, точка 29 е дадена и дефиницията на лицата, упражняващи свободна професия: „експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци; в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.“ Важно е да отбележим, че за да счита едно лице за упражняващо свободна професия, то трябва да отговаря на всички изброени по-горе условия.   Какъв е методът за отчитане на продажбите от лицата упражняващи свободна професия? Правилата за деклариране на продажбите са описани в чл.9, ал.2 на ЗДДФЛ. Нормата гласи, че лицата съставят документ

Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) задължава „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.„   Правилата за генериране на фискалните бонове са уредени в Наредба H -18 от 2006г. на Министерството на финансите, като в член 4 и 5 изрично са изброени и освободените от издаване на касови бележки лица. Сред освободените от задължението да отчитат продажбите си чрез фискално устройство попадат лицата, упражняващи свободна професия и това е указано в член 4, точка 8 в наредбата: „дейност на лица, упражняващи свободна професия;“   Кои са лицата упражняващи свободна професия? Наредбата ни препращат към Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В параграф 1, точка 29 е дадена и дефиницията на лицата, упражняващи свободна професия: „експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци; в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.“ Важно е да отбележим, че за да счита едно лице за упражняващо свободна професия, то трябва да отговаря на всички изброени по-горе условия.   Какъв е методът за отчитане на продажбите от лицата упражняващи свободна професия? Правилата за деклариране на продажбите са описани в чл.9, ал.2 на ЗДДФЛ. Нормата гласи, че лицата съставят документ за продажбата, съдържащ реквизитите от чл.6, ал.1 на ЗСч. Продажният документ трябва да има наименование и номер, а също така е необходимо в него да е указана датата на създаването му. Задължителни реквизити са име, идентификационен номер и адрес на получателя и съставителя, както и описание на стоката/услугата. Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Осчетоводяване на получена международна транспортна услуга Въпрос: Българска фирма „Х“ АД извършва услуга на клон на българска фирма „У“ АД, който клон е регистриран по ЗДДС в страна членка на ЕС, където е извършена и услугата. Услугата е свързана с работа по недвижим обект  – сграда и по ЗДДС попада в  чл.21, ал.4, т.1, буква „б“ от ЗДДС. Как следва да се документира правилно тази доставка от страна на българската фирма – доставчик? Отговор: Уважаеми колеги от фирма „X“ АД, Напълно сме съгласни, че доставката (услуга) попада в обхвата на чл. 21, ал. 4, т. 1, буква „б“ от ЗДДС. При фактуриране на услугата, във фактурата трябва да се изпише текста „обратно начисляване“ и основанието за това, в случая чл. 21, ал. 4, т.1, б. Б, каквито са и регламентите на закона – виж чл. 114, ал. 4 от ЗДДС. Тази доставка (услуга) не попада в обхвата за подаване на VIES декларация, тъй като не е  посочена конкретно в ЗДДС и правлника за неговото прилагане  и според нас не се изготвя и подава VIES декларация, за справка – виж чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и чл. 117 от ППЗДДС. Данъчната основа на услугата трябва да бъде включена в кл. 18 на справка-декларацията от ЗДДС.   Пламен Ангелов   Управител на „Ангелов Одитинг“ ООД, регистриран одитор Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Данъчно третиране при извършена услуга по недвижим обект в ЕС Въпрос: Българска фирма „Х“ АД извършва услуга на клон на българска фирма „У“ АД, който клон е регистриран по ЗДДС в страна членка на ЕС, където е извършена и услугата. Услугата е свързана с работа по недвижим обект  – сграда и по ЗДДС попада в  чл.21, ал.4, т.1, буква „б“ от ЗДДС. Как следва да се документира правилно тази доставка от страна на българската фирма – доставчик? Отговор: Уважаеми колеги от фирма „X“ АД, Напълно сме съгласни, че доставката (услуга) попада в обхвата на чл. 21, ал. 4, т. 1, буква „б“ от ЗДДС. При фактуриране на услугата, във фактурата трябва да се изпише текста „обратно начисляване“ и основанието за това, в случая чл. 21, ал. 4, т.1, б. Б, каквито са и регламентите на закона – виж чл. 114, ал. 4 от ЗДДС. Тази доставка (услуга) не попада в обхвата за подаване на VIES декларация, тъй като не е  посочена конкретно в ЗДДС и правлника за неговото прилагане  и според нас не се изготвя и подава VIES декларация, за справка – виж чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и чл. 117 от ППЗДДС. Данъчната основа на услугата трябва да бъде включена в кл. 18 на справка-декларацията от ЗДДС. Пламен Ангелов   Управител на „Ангелов Одитинг“ ООД, регистриран одитор Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More