Данъчно третиране при транспорт на служители до местоработата Дружество „Х“ има желание разходите за гориво на личните автомобили, с които служителите му се придвиждат от домовете си до работното място да бъдат за негова сметка. За зарежданото гориво служителите ще предоставят на „Х“ фактури, издадени към идентификационния номер на дружеството. Как се третират тези разходи от ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО и ЗДДС?   Възприемат ли се възстановените от дружеството суми за гориво на служителите като техен доход и дължат ли се осигурителни вноски и данъци? а/ Според чл.24, ал.2, т.9 на ЗДДФЛ сумите за транспорт до работното място, които не се облагат с данък върху разходите по ЗКПО не се включват в облагаемия доход на служителите. Правейки прочит на ЗКПО и по специално на член 210, стигаме до извода, че не са обект на облагане с данък върху разходите социалните разходи по транспортирането на служители до работното място. Вече знаем, че за да бъде един разход определен като социален разход в натура, той трябва да е достъпна за всички служители на дружеството социална придобивка, а също така не бива да има парични взаимоотношения между дружеството и служителите, ползватели на придобивката. В случаите, когато разходите не отговаят на условията за социални р-ди в натура, ги класифицираме като разходи, несвързани с дейността и съответно правим увеличение на резултата в данъчната декларация (чл. 26, т.1 от ЗКПО). Проблемния момент в конкретния казус е това, че транспорта се осъществява с „леки автомобили“. В чл.210 ал.2 от ЗКПО изрично е упоменато, че в тази ситуация разходът се облага с данък по чл.204 от ЗКПО. От казаното до тук правим заключение, че не можем да се възползваме от чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ  за въпросните транспортни разходи и трябва да ги разглеждаме като облагаеми доходи за служителите. б/ КСО ни казва, че осигуровките се изчисляват върху всички възнаграждения без значение дали е налице начисляване/изплащане, а също така и върху „други доходи от трудова дейност“. Аналогично и ЗЗО търси здравни вноски върху същата тази база (чл.40, ал.1, т.1). Отваряйки Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски с надеждата да открием изключение от общия случай в КСО, оставаме разочаровани, тъй като в изчерпателния списък не намираме изрично посечени като доходи, върху които не се дължат осигуровки въпросните разходите за транспорт. Обобщено казано нормативната уредба е недвусмислена, че възстановените разходи за гориво на служителите в конкретния случай са техен доход, върху който се начисляват осигуровки и данък общ доход.   Налице ли е правото за ползване на данъчен кредит по фактурите, издадени от бензиностанциите. Закона за данък върху добавената стойност отбелязва, че нямаме право да приспаднем данъчен кредит в случаите, когато закупените материали са предназначени за безвъзмездна доставка или ако не могат да се свържат с дейността на дружеството (чл.70). Интересно за конкретния казус изключение от общото правило можем да намерим в чл. 70, ал.3, т.2, където прочитаме, че закона допуска да приспаднем ДК ако дружеството извършва „транспортно обслужване“ на своите кадри от домовете им до работното място, като условията са обслужването да е безвъзмездно и да е свързано с дейността на дружеството. В конкретната обстановка обаче, не можем да твърдим че имаме „транспортно обслужване“ и нормативната база разглежда възстановените разходи за гориво като обикновена безвъзмездна доставка, за която не можем да се възползваме от опцията данъчен кредит.     Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Данъчно третиране на предоставени карти за ползване на спортни услуги Дружество Х е лидер на европейските пазари в доставките на стимулиращи социални придобивки и притежава регистрирания продукт „Спорт“. „ Спорт“ е продукт под формата на карта, които предоставя право на притежаващия го да посещава спортни занимания, в различни обекти на територията на Р. България. Картата е собственост на фирмата, тя има уникален номер и името и фамилията на ползвателя, както и името на клиента/работодателя. Клиентът или работодателя заплаща на дружеството абонамент за картата. Ползвателите на картата не могат да получат картата (продукта) ако са извън компанията, в която работят. Финансирането от страната на компаниите на картите „Спорт“ са:   1. Финансирането е 100% от страна на работодателя; 2. Финансирането е 100% от страна на служителя; 3. Финансиране и от двете страни;   Във връзка с изложените факти са поставени следните въпроси: 1. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако работодателят  предоставя картата под формата на социални придобивки в натура по смисъла на ЗКПО и какви ще бъдат ако работодателя им предоставя пари вместо карти? 2. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако картата се предоставя на част от служителите и какви ще бъдат ако работодателя предоставя пари вместо карти? 3. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако картата се предоставя на всички или само на определена част от служителите, но се удържа цялата сума или някаква част за картата от работните заплати на служителите? 4. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако работодателя предоставя карта на всички или само на определена част от служителите, но цялата сума се заплаща от служителя? 5. Какви са данъчните задължения за работодателя и служителите, ако работодателя дава избор на служителите да избират дали да получат карта или друга социална придобивка?   За да сме максимално обективни трябва първо да отговорим на въпроса как се облагат социалните разходи. Тяхното облагане по реда на ЗКПО или ЗДДФЛ е според тяхната форма на предоставяне. Дадени разходи за данъчни цели се третират като социални, предоставени в натура, според това какви са конкретните отношения между работодателя и наетите лица. Първо трябва да анализираме дали те са социални разходи за да определим данъчното третиране на разходите и след това да видим дали съответните придобивки са в натура или не. Дефиницията, която е дадена в ал. 1, т. 34 от ДР на ЗКПО за социални разходи е, че могат да бъдат отчетени определените разходи като социални придобивки  по чл. 294 от КТ, които са предоставени по реда и начина описан в чл. 293 от КТ. Като условието  е придобивките да са достъпни за всички служители. В същото определение е заложен критерий, който дава определение дали социалните придобивки са предоставени в натура или не. Определението се съдържа в ал. 1 , т.34 от ДР на ЗКПО, където се казва, че няма предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и наетите лица има парични взаимоотношения свързани с получените социални придобивки. Ако приемем, че разходите могат да бъдат  определени като социални, тогава обстоятелството дали те са предоставени в натура или не, е ключово за да се определи тяхното данъчно третиране. И по точно, ако са предоставени в натура, подлежат на облагане с данък върху разходите според чл. 204 от ЗКПО. Ако не са предоставени в натура, тогава трябва да приложим разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО , който казва, че социалните разходи, които не са в натура и представляват доход на физическо лице трябва да бъдат обложени и по реда на ЗДДФЛ. За да можем да дадем по- точен отговор на поставените въпроси трябва да определим дали придобивките са в натура или не. За да определим даден социален разход в натура е нужно между работодателя и служителя да няма парични взаимоотношения във връзка с получените придобивки. Ако се позовем на решение от ВАС от 28.01.2014 г с номер 1084 следва, че в общия случай при предоставянето от работодателя на служителите споменатата „карта“ за  спорт е предоставяне в натура, само ако между тях не възникват парични взаимоотношения. С оглед на решението можем да отговорим на поставените въпроси:   В този случай предоставената придобивка в натура е достъпна за всички служители, тогава имаме изпълнение на условията в ал. 1 , т. 34 от ДР на ЗКПО и тогава прилагаме разпоредбата на чл. 204 , т.2 от ЗКПО. Ако вместо карти, работодателя предоставя пари тогава прилагаме чл. 205 от ЗКПО.   Ако работодателят предоставя картата на една част от служителите, тогава не изпълняваме условието тя да е достъпна за всички и не следва да имаме социален разход. По скоро можем да го разгледаме като разход за възнаграждение, ако само част от служителите получават придобивката. Това означава, че не подлежат на облагане с данък върху разходите, а те са данъчно признат разход.   Този въпрос може да го разгледаме от две гледни точки. Първата е, когато картата се предоставя на всички служители, но се удържа цялата или част от сумата от възнагражденията на лицата. В този случай нямаме социален разход, който да е предоставен в натура, тъй като между служителите и работодателя възникват парични взаимоотношения. Щом нямаме разход в натура трябва да приложим чл. 205 от ЗКПО, които ни казва да се позовем в прилагане на ЗДДФЛ. Другият случай е, когато картата се предоставя на част от служителите и работодателя удържа част или цялата стойност от техните възнаграждения. По отношение на частта от стойността на картата, която работодателя поема за негова сметка трябва да се приложи решението, което е изразено в предишния случай.   Ако приемем, че работодателят е предоставил картата на някои служители или на всички и те поемат цялата сума за нея, тогава не е налице каквато и да е социална придобивка.   Ако работодателят дава възможност на всички служители да изберът дали да получат карта или друга придобивка имаме изпълнение изискването социалните разходи да са общодостъпни. Ако приемем, че на всички служители се дава избор на социална придобивка, а те избират как да я използват- дали да е под формата на „ карта“ или под друга такава, т.е данъчното облагане на този разход се разглежда от това дали е предоставен в

Данък МПС – актуални изменения в сила от 2019 година Казус (тема): Обекти, субекти, деклариране, данъчна основа и срокове за начисляване и плащане на данък върху моторните превозни средства. Резюме: В коментара си по темата авторът Пламен Ангелов – регистриран одитор изяснява промените в нормативната уредба във връзка с декларирането, изчисляването и плащането на данък МПС от техните собственици във връзка с последните изменения по нормативната база в сила от 01.01.2019г. За МПС, като част от по-голямата група на пътните превозни средства се отнасят следните текстове и размери на данъци формулирани в чл.55 от ЗМДТ : 1. За най-масовата група леки автомобили и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. (последните са нов таргет на МФ за автомобили с наличие на сертификат N 1, които по регистрация са товарни, а по функционалност предимно  леки) годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се  определя  по следната формула: ГДПС = ИмК x ЕК, където: ГДПС е годишният размер  на данъка  върху превозните средства за леки и товарни автомобили  с  технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т; ИмК е имуществен компонент ЕК е екологичен компонент имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от  мощността на двигателя,  коригирана  с коефициент в зависимост от годината на  производство на автомобила, по следната формула: ИмК = СkW x Кгп, където: СkW е частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя от мощността на двигателя и размера на данъка, определен  общинския съвет с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници: А)Мощност на двигателя в киловати до 55 kW включително – от 0,34 до 1,20 лв. за 1 kW; над 55 kW до 74 kW включително – от 0,54 до 1,62 лв. за 1 kW; над 74 kW до 110 kW включително – от 1,10 до 3,30 лв. за 1 kW; над 110 kW до 150 kW включително от 1,23 до 3,69 лв. за 1 kW. над 110 kW до 245 kW включително от 1,60 до 4,80 лв. за 1 kW. над 245 kW от 2,10 до 6,30 лв. за 1 kW.   Б) Кгп е коригиращ коефициент за  годината на производство  на автомобила следните  размери: Брой на годините от годината Коефициент на производство, включително   годината на производство   Над 20 години   Над 15 до 20 години включително 1,1   1 Над 10 до 15 години включително   Над 5 до 10 години включително 1,3   1,5 До 5 години включително 2,3   екологичният компонент се определя от общинския съвет в зависимост от екологичната категория на автомобила с наредбата по чл. 1, ал. 2 в следните граници:   Екологична категория Коефициент         1.Без екологична категория, и с такава „Евро 1“ и „Евро 2“   2. „Евро 3” 3. „Евро 4”    1,1 до 1,4     1        до  1,1   0,8 до 1,0 4. „Евро 5”      0,6 до 0,8 5. „Евро 6“ и „ЕЕV“      0,4 до 0,6   Законодателят е определил, че когато в регистъра  на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория. Такава информация обаче се съдържа в талоните на автомобилите  от около десетина години така, че информацията може да е в полза на данъкоплатците. Запознатите с изчисляването на данъка до 2018г. включително ще забележат, че във формулата се е появил нов компонент, който е усложнил изчисленията за определяне на данък ПС този нов компонент е номиниран, като екологичен и е включен по изричното настояване на общините във връзка с мероприятията им за намаляване замърсеността в градската среда от финни прахови частици. Освен този нов компонент от 2019г.ще се забележи и включването на нови интервали в таблиците за мощност на двигателя и коригиращия коефициент за годината на производство и променените им стойности, като най-открояваща е тази за новите автомобили до 5 години, където коригиращия коефициент за годината на производство е намалял от 2,8 на 2,3. За илюстрация на сложната формула ще приведем примери с изчисления на данък ПС за леки и товарни  автомобили  с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. Пример 1: Изчисляване данъка на автомобил за 2019г., произведен през 2009г. с мощност 90 кВт, като община „Х” е определила данък от 1,80 лв./кВт(виж интервала по т.4 над 74 кВт до 110 кВт.), както и екологичен коефициент за „Евро3”, какъвто е сертификата на автомобила от 1,05 (виж интервал 2 от таблицата за екологичната категория). Конкретния размер на данъка за този автомобил в посочената община ще се изчисли по формулата от закона : ГДПС = ИмК x ЕК   = (90 х 1,80) х 1,3 х 1,05 или 162 х 1,3 х 1,05 = 221,13 лева за цялата 2019 г Пример 2: ……. За да се запознаете с пълният текст на коментара, може да се обърнете, към държателят на правата по него фирма „РС Издателство и Бизнес Консултации” или на техният сайт:  http://www.portalschetovodstvo.bg/avtor/plamen-angelov-83.htm. При необходимост от допълнителни въпроси или изясняващи коментари може да се обърнете към автора на ел.поща  office@anodit.com или facebook – Счетоводна къща Ангелов Одитинг.   Кои са лицата упражняващи свободна професия? Наредбата ни препращат към Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В параграф 1, точка 29 е дадена и дефиницията на лицата, упражняващи свободна професия: „експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци; в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.“ Важно е да отбележим, че за да счита едно лице за упражняващо свободна професия, то трябва да отговаря на всички изброени по-горе условия.   Какъв е методът за отчитане на продажбите от лицата упражняващи свободна професия? Правилата за деклариране на продажбите са описани в чл.9, ал.2 на ЗДДФЛ. Нормата гласи, че лицата съставят документ

Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) задължава „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.„   Правилата за генериране на фискалните бонове са уредени в Наредба H -18 от 2006г. на Министерството на финансите, като в член 4 и 5 изрично са изброени и освободените от издаване на касови бележки лица. Сред освободените от задължението да отчитат продажбите си чрез фискално устройство попадат лицата, упражняващи свободна професия и това е указано в член 4, точка 8 в наредбата: „дейност на лица, упражняващи свободна професия;“   Кои са лицата упражняващи свободна професия? Наредбата ни препращат към Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. В параграф 1, точка 29 е дадена и дефиницията на лицата, упражняващи свободна професия: „експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия: а) осъществяват за своя сметка професионална дейност; б) не са регистрирани като еднолични търговци; в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.“ Важно е да отбележим, че за да счита едно лице за упражняващо свободна професия, то трябва да отговаря на всички изброени по-горе условия.   Какъв е методът за отчитане на продажбите от лицата упражняващи свободна професия? Правилата за деклариране на продажбите са описани в чл.9, ал.2 на ЗДДФЛ. Нормата гласи, че лицата съставят документ за продажбата, съдържащ реквизитите от чл.6, ал.1 на ЗСч. Продажният документ трябва да има наименование и номер, а също така е необходимо в него да е указана датата на създаването му. Задължителни реквизити са име, идентификационен номер и адрес на получателя и съставителя, както и описание на стоката/услугата. Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Осчетоводяване на получена международна транспортна услуга Въпрос: Българска фирма „Х“ АД извършва услуга на клон на българска фирма „У“ АД, който клон е регистриран по ЗДДС в страна членка на ЕС, където е извършена и услугата. Услугата е свързана с работа по недвижим обект  – сграда и по ЗДДС попада в  чл.21, ал.4, т.1, буква „б“ от ЗДДС. Как следва да се документира правилно тази доставка от страна на българската фирма – доставчик? Отговор: Уважаеми колеги от фирма „X“ АД, Напълно сме съгласни, че доставката (услуга) попада в обхвата на чл. 21, ал. 4, т. 1, буква „б“ от ЗДДС. При фактуриране на услугата, във фактурата трябва да се изпише текста „обратно начисляване“ и основанието за това, в случая чл. 21, ал. 4, т.1, б. Б, каквито са и регламентите на закона – виж чл. 114, ал. 4 от ЗДДС. Тази доставка (услуга) не попада в обхвата за подаване на VIES декларация, тъй като не е  посочена конкретно в ЗДДС и правлника за неговото прилагане  и според нас не се изготвя и подава VIES декларация, за справка – виж чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и чл. 117 от ППЗДДС. Данъчната основа на услугата трябва да бъде включена в кл. 18 на справка-декларацията от ЗДДС.   Пламен Ангелов   Управител на „Ангелов Одитинг“ ООД, регистриран одитор Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Данъчно третиране при извършена услуга по недвижим обект в ЕС Въпрос: Българска фирма „Х“ АД извършва услуга на клон на българска фирма „У“ АД, който клон е регистриран по ЗДДС в страна членка на ЕС, където е извършена и услугата. Услугата е свързана с работа по недвижим обект  – сграда и по ЗДДС попада в  чл.21, ал.4, т.1, буква „б“ от ЗДДС. Как следва да се документира правилно тази доставка от страна на българската фирма – доставчик? Отговор: Уважаеми колеги от фирма „X“ АД, Напълно сме съгласни, че доставката (услуга) попада в обхвата на чл. 21, ал. 4, т. 1, буква „б“ от ЗДДС. При фактуриране на услугата, във фактурата трябва да се изпише текста „обратно начисляване“ и основанието за това, в случая чл. 21, ал. 4, т.1, б. Б, каквито са и регламентите на закона – виж чл. 114, ал. 4 от ЗДДС. Тази доставка (услуга) не попада в обхвата за подаване на VIES декларация, тъй като не е  посочена конкретно в ЗДДС и правлника за неговото прилагане  и според нас не се изготвя и подава VIES декларация, за справка – виж чл. 125, ал. 2 от ЗДДС и чл. 117 от ППЗДДС. Данъчната основа на услугата трябва да бъде включена в кл. 18 на справка-декларацията от ЗДДС. Пламен Ангелов   Управител на „Ангелов Одитинг“ ООД, регистриран одитор Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Облагане с туристически данък по ЗМДТ Резюме: В коментара си по темата авторът Пламен Ангелов – регистриран одитор изяснява промените в нормативната уредба във връзка със  задължението на хотелиери и собственици на места за настаняване и подслон за внасяне на туристически данък. Със свое Решение № 5 от 5 април 2012 г. по конституционно дело № 13 от 2011 г. Обн., ДВ. бр.30 от 17 Април 2012 г. Конституционния съд на Република България се  произнесе по искането. В мотивите си Конституционния съд прие, че се установява, че в правната регламентация на туристическия данък (чл. 61р, чл. 61с и чл. 61т ЗМДТ) са използвани елементи, присъщи както на имуществените, така и на подоходните данъци. Този законодателен подход според Конституционния съд противоречи на чл. 60, ал. 1 КРБ, съгласно който понятията „доходи и имущество“ изискват разграничаване между подоходните и имуществените данъци и недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата. С оглед на това с решението си Конституционния съд обявява за противоконституционни ал. 4 и ал. 5 на чл. 61с от ЗМДТ. Все пак решението на Конституционния съд има действие занапред т.е. от април 2012г., но за всички останали случаи през време на действие на тези текстове т.е. от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. тази несправедливост бе реализирана. За да илюстрираме разликата, която би се получила в платения данък ще развием един числов пример: Казус 1:  В семен хотел 3 звезди собственост на фирма „Х“ в община „У“, която е определила за тази категория ставка от 1,40 лева/нощувка извършва дейност по настаняване през 2011г. Капацитета на семейния хотел е 10 стаи с по 2 легла всяка. Броя на нощувките по месеци е както следва: Месец януари  30 Месец февруари 45 Месец март 55 Месец април 104 Месец май 250 Месец юни 206 Месец юли 290 Месец август 340 Месец септември 211 Месец октомври 105 Месец ноември 102 Месед декември 49 ОБЩО ЗА 2011 година : 1 787 бр. Въпросът е какъв ще бъде ТД през 2011г.? Отговор: Според отменената формула размерът на годишния данък ще бъде коригиран по следния начин и изчислена разликата за довнасяне = ( 1,40 х 20 х 360 х 30/100) – 2 501,80 лв.* = 3 024,00 – 2 501,80 = 522,20 лв. От примера се вижда, че разликата, която трябва да се довнесе за 2011г. по отменения текст на ал.4 и 5 от чл.61 с е 522,20 лева, която разлика идва от незаетия до минимално обявената за внасяне на ТД заетост от 30% в годишен разрез от действащия тогава текст на закона и неговата деиствителна заетост от около 25%. *сума на платения авансово данък за всеки месец през годината на база реални нощувки (1 787 бр. х 1,40 лева) ………………………………………………………………………………………….. За да се запознаете с пълният текст на коментара всички тълкувания на спорни текстове и казуси, може да се обърнете, към държателят на правата по него фирма „РС Издателство и Бизнес Консултации” или на техният сайт :  http://www.portalschetovodstvo.bg/avtor/plamen-angelov-83.htm. При необходимост от допълнителни въпроси или изясняващи коментари може да се обърнете към автора на ел.поща : angelovoditing@gmail.com или facebook – Счетоводна къща Ангелов одитинг. Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More Разгледай още

Осчетоводяване на закупен самолетен билет Казус: Регистрирано по ЗДДС българско предприятие закупува онлайн самолетен билет от европейска фирма с валиден VAT номер. Трябва ли да вкючим фактурата в СД, самоначисляваме ли ДДС с протокол, каква е ставката и кои клетки на СД и дневниците се попълват?   Отговор: В посочения казус имаме налице получена услуга за превоз на пътници по въздух. Според  чл.29, ал. 1, т.1 от ЗДДС тази услуга е облагаема с нулева ставка и тя подлежи на удостоверяване с документи по чл.22 от ППЗДДС. Фактурата, която е получена за превоза, не е задължително да бъде включена в дневника на покупките, тъй като сега ще разгледаме защо ще намери отражение протоколът по чл.117 от ЗДДС. За да сме длъжни да начислим ДДС е нужно да имаме обстоятелствата по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, което означава доставчикът да не е установен на територията на България и местоизпълнението на услугата да е на наша територия. Според чл. 21, ал.4, т.2 от закона за ДДС мястото , на което се доставят услугите по превоз на пътници, е мястото, където се осъществява транспорта разделено пропорционално на извършения пробег. Това означава, че при международен транспорт на пътници мястото на изпълнение е на териториите на всички държави, през които преминава превозът , разделено пропорционално на изминатите километри във всяка една. С оглед на изложеното , когато имаме случая, в който превозвачът не е установен на територията на България, а превозът преминава и през страната ни, съществува формална необходимост от съставянето на протокол по чл. 117, без значение че превозът се облага с нулева ставка. Но възможно ли е да бъде направено такова изчисление? Според нас тази сметка е изкючително трудна, поради което масово в практиката се прилага посочването на пълната стойност на услугата като основа за протокола по ЗДДС. Този вариант не води до подаването на грешен данъчен резултат за месеца. Затова според мен е допустимо да се посочи в протокола цялата цена на транспортната услуга, понеже е по-лесно приложимо практически и също така не води до изкривяване на данъка за периода. Нуждата да бъде издаден протокол е записана в чл. 117, ал.1 , т.1 от ЗДДС и чл.81 , ал.6 от ППЗДДС. Според разпоредбата протокол по чл.117 от закона се издава и тогава, когато доставката е с облагаема с нулева ставка и тъй като данъкът ще е начислен със ставка нула, самият протокол реално няма да съдържа размер на ДДС. Щом протоколът е издаден за доставка, която се облага с нулева ставка, данъчната й основа се посочва в дневника за продажбите в колона 14, а в колона 15 се попълва 0 (нула). Във СД за ДДС данъчнат основа на услугата ще намери отражение в клетка 12, а клетка 22 няма да съдържа начислен данък за получената услуга по чл. 82 , ал.2, т.3 от ЗДДС. В дневника на покупките данъчната основа на доставката трябва да се впише в колона 9 , а в СД в нейната съответна клетка 30.   Изготвил, Алекс Богданов Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Възстановяване на ДДС от новорегистрирано дружество с над 30 на сто износ. Новорегистрирано предприятие с „регистрация по избор“ по ЗДДС е извършило ВОД и износ към трети страни, които представляват над тридесет процента от общата сума на всички негови доставки. 1. Как се формира общата стойност на визираните в чл.92, ал.3, т.1 от ЗДДС облагаеми доставки? Кои са доставките с нулева ставка във връзка с процедурата? 2. Ако ДДС резултатът на дружеството е възстановяване, възниква ли право данъкът да се посочи в клетка 81 на декларацията („ДДС, подлежащ на възстановяване съгласно чл. 92, ал. 3 от ЗДДС“) и да бъде възстановен в тридесетдневен срок от подаването на декларацията, при положение, че предприятието е регистрирано току-що и няма натрупани дванадесет месеца? Отговор: 1. Според чл. 92, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, данъкът, който трябва да бъде възстановен по  чл. 88, ал.3, се възстановява в срок от 30 дни, след като се подаде справката-декларация за извършените доставки, когато лицето е направило доставки, които са облагаеми с нулева ставка и общата им стойност е повече от 30% от цялата стойност на направените от него облагаеми доставки. Също така се приравняват на такива с нулева ставка и доставките на услуги, мястото на които е с изпълнение в друга държава (членка), като получателят трябва да има регистрация по ДДС в тази страна; транспорт в границите на ЕС и всички видове спедиторски, пощенски и куриерски услуги и транспортна обработка на стоки и услуги от агенти, както и услуги по експертиза и оценяване, движими вещи. Според изложеното по-горе при формиране на общата стойност на посочените в чл.92, ал.3 т.1 доставки се включват и вътреобщностните доставки (по чл.7), с изключение на тези, които са освободени по чл.38 , ал.2 , като съгласно ЗДДС са облагаеми с нулева ставка.   2. Лицето обявява обстоятелствата по чл. 92, ал.3  от закона за ДДС в декларацията за съответния данъчен период и в случаите, в които то декларира, че има данък за възстановяване, трябва да посочи в клетка 81 от декларацията данъка, който трябва да бъде възстановен или прихванат. Самият начин на тази процедура на прихващане или възстановяване по чл. 92 , ал.3 т.1 от ЗДДС, когато имаме случай на лице, което се е регистрирало през последното дванадесетмесечие и предходния месец е извършило доставки, които се облагат с нулева ставка и тяхната обща стойност е повече от 30 % от цялата стойност на всичките му извършени облагаеми доставки, не се обвързва с това кога е регистрирано лицето за целите на ДОПК и ЗДДС. Като вземем това предвид, правото по чл.92, ал.3 т.1 от закона може да се упражни за период, който касае подаването на декларация преди да е минал 12-месечния период от момента на регистрацията му по закона за ДДС.   Изготвил: Алекс Богданов Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More

Облагане с патентен данък по ЗМДТ Тема: Обекти, субекти на облагане с патентен данък по ЗМДТ. Деклариране изчисляване и срокове за внасяне на данъка. Спорни ситуации, които могат да възникнат по прилагането на законовите текстове по патентния данък. Налагани санкции при неизпълнение на задължения по повод патентния данък. Резюме: В коментара си по темата авторът Пламен Ангелов-регистриран одитор изяснява промените в нормативната уредба във връзка със  задължението на предприятията да декларират и внасят патентен данък. Обектите на данъчно облагане с патентен данък са определени в чл.61“з“ от ЗМДТ и това са т.н. „патентни дейности“ (ПД), които са подробно изброени в Приложение№4, към закона, в което приложение освен обектите, като видове дейности и занятия са посочени и числови интервали за размера на данъка в лева за съответната дейност в годишен разрез, като точният размер на данъка за всяка ПД се определя от съответната наредба приета от Общинския съвет на всяка община в Република България. В актуалното приложение към закона са определени 40 на брой ПД, като всяка от тях се явява като отделен обект за облагане с местен данък за ПД. Субектите за облагане са определени в гореспоменатия законов текст и това са всяко физическо лице, включително и такова, което е организирало бизнеса си под формата на едноличен търговец и разбира се извършва една или повече патентни дейности от приложение№4. Върху така изброените субекти от закона ФЛ и/или ЕТ има обаче две ограничителни условия: Първото-оборотът на лицето да не превишава 50 000 лв. за предходната година – това условие би могло да породи спорове с общинската администрация, тъй като в закона  определението за използвания термин „оборот“ сравнение с другите основни данъчни закони и особено този на ЗДДС, където се ползва „облагаем оборот“ между двете няма обаче тъждественост, тъй като най-малка последното включва и получените аванси по облагаемите доставки. По тази причина по-скоро според мен трябва да се търси идентичност на понятието „оборот“ в ЗМДТ с това на „нетни приходи от продажби“, което е формулирано, като суми от продажба на продукция, стоки и услуги, намалени с търговските отстъпки, данъка върху добавената стойност (когато такъв се начислява) и други данъци, пряко свързани с приходите. Това определение е легализирано в §1 т.49 от ДР на ЗКПО във връзка с §1 т.11 от ДР на ЗСч. Тук обръщаме внимание също така на израза „предходна година“ , което често в практиката се бърка с 12 последователни месеца, предходна година е тази, която към момента на определяне на обстоятелства по закона е вече изтекла и включва периода от 1 януари до 31 декември включително.   Казус 1: ФЛ „А“ има оборот от 1 януари Х-1г. до 31 март Х г. 60 000 лв., както следва: наеми (по 4 000лв.месечно) от 1.01. Х-1 г. до 31.12.Х-1г. 48 000лв. и от 1.01.Хг. до31.03.Хг. 12 000лв. От 01.04.Хг. единия от наемателите прекратява договора и „А“ решава да ползва помещението, като извършва часовникарски услуги за целта подава декларация по чл.61 „н“ от ЗМДТ в общината. Въпросът е ще има ли право да извършва ПД лицето „А“ от 01.04.Хг.? Отговор: Да ще има право да упражнява избраната ПД през Х г. тъй, като оборотът му за Х-1 г. е 48 000 лв., натрупаният оборот от наеми за 1.01.Хг. до 31.03.Хг. от 12 000 лв. не е от значение поради това, че той е от текущата година. Второто-условие е лицето…. ………………………………………………………………………………………….. За да се запознаете с пълният текст на коментара всички тълкувания на спорни текстове и казуси, може да се обърнете, към държателят на правата по него фирма „РС Издателство и Бизнес Консултации” или на техният сайт : http://www.portalschetovodstvo.bg/avtor/plamen-angelov-83.htm. При необходимост от допълнителни въпроси или изясняващи коментари може да се обърнете към автора на ел.поща : angelovoditing@gmail.com или facebook – Счетоводна къща Ангелов Oдитинг. Разгледай още Данъчни облекчения за физически лица – част II Данъчни облекчения за физически лица – част II Ако искате… Прочети Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез касов апарат? Трябва ли лицата, упражняващи свободни професии да отчитат продажбите чрез… Прочети Данъчни облекчения за физически лица – част I Данъчни облекчения за физически лица – част I Знаете ли,… Прочети Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС – това е въпросът Да бъдеш или да не бъдеш регистриран по ДДС –… Прочети Load More